Робърт Шилер New York Times Бившият председател на Федералния резерв (Фед) Алън Грийнспан призна пред Конгреса миналия месец, че е допуснал „грешка“, като е мислел, че пазарите могат успешно да се саморегулират. Той добави, че не е предполагал, че се е задавал финансов ураган. Нещо повече, по думите му компютърните модели на самия Фед, както и икономическите му експерти просто „не са прогнозирали“ сегашната финансова криза. Думите на Грийнспан може да ни накарат да си помислим, че никой в света не е могъл да предвиди кризата. Но е ясно, че доста преди цените на жилищата да почнат да падат през 2006 г., много хора бяха разтревожени от имотния бум и споделяха, че е възможно той да доведе до икономическа катастрофа. Просто Фед не прие предупрежденията им достатъчно сериозно. Ясно си спомням как един таксиметров шофьор в Маями ми каза преди години, че имотният балон в щата се раздува неконтролируемо. Той твърдеше, че при всичките строежи, които ми показа по пътя, със сигурност на пазара има пренасищане и ни чака катастрофа. Защо обаче не чувахме подобни думи от експертите на Фед? И защо нямаше консенсус сред икономистите в университетите и другите институции с предупреждения за задаваща се криза? Предупрежденията не са прогнози Социалната психология ни дава един от възможните отговори. В класическото си изследване от 1972 г. „Групово мислене“ психологът от „Йейл“ Ървинг Л. Джанис обяснява как панел от експерти може да направи колосални грешки. Според него хората в тези панели обикновено се притесняват за собствената си значимост и ефикасност и имат наум, че ако се отклонят твърде много от общото мнение, няма да им бъде отредена сериозна роля в групата. Ако не могат да изразят съмненията, които имат относно оформящото се в групата консенсусно становище, по начин, който да е в унисон със забележимите предположения, направени в рамките на групата, те просто се самоцензурират. Служителите на Фед даваха предупредителни сигнали. Грийнспан обаче е прав – предупрежденията не са прогнози. Това бяха технически възражения, те не чертаеха катастрофален сценарий за цените на жилищата и икономическото доверие и се появиха доста късно, когато имотният балон вече беше непоправимо раздут. Един анализ на серията работни доклади, които са се внасяли в борда на Фед, показва наличие на много малко доклади и анализи, които засягат проблема с балона. Доклад на икономиста на Фед Джошуа Галин от 2004 г. например заключава: „Наистина, може да се изкушим да посочим сегашното ниско съотношение наем/цена като знак, че сме в условия на „балон“ на цените на жилищата.“ Докладът обаче бяга от този извод с думите, че „има много фактори, които сочат противното на това силно заключение, затова се нуждаем от допълнителен анализ“. Един от членовете на борда от времето на Грийнспан Едуард М. Грамлих спешно предупреждава за недобра регулация на събпрайм ипотеките. В книгата си от 2007 г. „Събпрайм ипотеки“ обаче той нито предупреждава за имотен балон, нито за това, че спукването му ще доведе до страшни системни последици. Познавам от първа ръка натиска, който хората (мога ли да кажа размирници), участващи в тези дискусии, чувстват, когато бъдат питани по въпроси, които са предмет на групов консенсус. Автоцензура Бях свързан със системата на Федералния резерв в качеството си на член на групата от икономически експерти към Федералния резерв на Ню Йорк между 1990 и 2004 г., когато новият президент на банката Тимъти Ф. Гейтнер застана начело. Тази група консултираше президента на Фед в Ню Йорк, който на свой ред беше вицепредседател на Федералния комитет на отворения пазар, който определя лихвените проценти. И наистина чувствах необходимост да възпирам изразяването на позициите си. Наистина предупреждавах за балоните, които създаваме на фондовия и жилищния пазар, но се изразявах доста предпазливо. И се чувствах уязвим, изразявайки различни възгледи. Да се отдалечиш твърде много от консенсусното становище те прави потенциален отцепник от групата. Съществува риск да бъдеш изцяло отхвърлен. През 2005 г., във второто издание на книгата си „Ирационален разцвет“, написах ясно, че катастрофата на жилищния и фондовия пазар вероятно вече е в ход. Както и че „големи бъдещи повишения на тези пазари могат да предизвикат впоследствие още по-големи спадове“ и това да „доведе до значително увеличаване на броя на фалиралите потребители, което пък може да предизвика вторична вълна от фалити на финансови институции“. И така може да се стигне до „нова, този път световна рецесия“. Ясно си спомням, че докато пишех това, предвиждах критики за безпричинно биене на аларма. И те не закъсняха. На лекциите си през 2005 г. в Службата за контрол върху националната валута (OCC) и във Федералната корпорация за застраховане на депозитите (FDIC) твърдях, че се намираме в ситуация на опасен имотен балон. Призовавах ипотечните регулатори да наложат изисквания за надеждност на ипотечните кредитори, за да бъдат сигурни, че заемите, които хората теглят, са по силите им. Реакцията на предложението ми беше горе-долу следната: да, някои служители изразиха подобни съображения; да, властите знаеха за възможното съществуване на балон. Но не приемаха сериозно нито един от нас. Моите прогнози се основаваха предимно на актуалните изследвания по поведенческа икономика, според която в основата на икономическите събития стоят психологически фактори. Тя все още се смята за авангардно течение от много традиционалисти. Подкрепата на моите сподвижници и колеги ми помогна да намеря смелост да говоря за спекулативните балони. Защо професионалните икономисти често смятат, че всяка тревога за съществуващи балони е преувеличена и немотивирана? Чудя се от години и все още не съм открил отговора. Може би има нещо общо с инструментариума, който ползват икономистите (за разлика от психолозите), а може би и с личните качества на онези, които са привлечени от техническата, математическата част на икономиката. Икономистите нямат кой знае каква подготовка по психология и затова често отклоняват дискусията към неща, които разбират по-добре. Те се гордеят, че мислят рационално. Идеята, че хората правят големи грешки дори когато мислят рационално, не им изглежда особено привлекателна.