Невена Мандаджиева, кореспондент на БТА в Ню Йорк специално за вестник „Класа” Президентската кампания в Съединените щати съвсем скоро ще остане в историята и след като разберем резултатите в нощта на 4 срещу 5 ноември, всички ще започнем да правим анализи за това кой къде сбърка или къде направи удар. Още сега обаче можем да отбележим някои от най-важните особености, които ще й запазят място в политическата теория: на първо място това са, разбира се, финансовото цунами, което организира Барак Обама и използването на интернет за политически цели. Да си напазаруваш президентски мандат Винаги се е смятало, че парите са майката кърмилница на политиката и че ако внимателно проследим произхода им, ще знаем какво да очакваме от един или друг президент, депутат или профсъюзен деец. Както е казано – всяко нещо си има цена. През тази година къщата на Пенсилвания авеню 1600 във Вашингтон беше оценена на близо два милиарда долара – това е общата сума на събраните пари от всички кандидати за президент. А след като Барак Обама се отказа от общественото финансиране и съответно от ограниченията, които то налага, съотношението между неговия и на съперника му портфейл надхвърли 4:1. Общата сума, която Барак Обама заключи в касата на предизборната си кампания, е 605 милиона долара. Само за месец септември той събра 150 милиона. За сравнение Джон Маккейн, който прие държавното финансиране за кампанията си, бе ограничен от закона да похарчи 84 милиона от 1 септември до деня на изборите – 4 ноември. Откъде дойдоха тези пари и какво купиха? Обама изгради мощна мрежа от малки дарители на суми между 5 и 200 долара, които изпращаха парите по електронен път, като броят на тези донори в момента е приблизително 3,1 милиона. Тези пари му напазаруваха рекламно време във всички щати и това му даде възможността да присъства по-дълго пред очите на избирателите. В същото време принуди Маккейн да се стреми да го настига в харченето и бързо да достигне предела на финансовите си възможности. Как повлия това върху избирателния процес – в Мичиган, например, Маккейн преждевременно изтегли щаба си. Републиканският сенатор не беше загубил всички шансове, но паричната преса на Обама го принуди да не пилее ресурси там, а да съсредоточи усилия в други посоки. Освен това системата на малките донори даде и идеологическо предимство на Обама. Той изгради мрежа, сходна с национално движение и създаде у привържениците си самочувствието, че реално са съпричастни с избирането му. От друга страна зад мощния пропаганден ефект на „малките дарители” някак си незабелязан остана фактът, че той също приема финансиране от т.нар. тлъсти донори. Макар че декларира желание за смяна на стила и прекратяване на лобирането, всъщност в касата на илинойския сенатор се стекоха над половин милион долара благодарение само на един специално създаден съвместен комитет между кампанията му и централата на Демократическата партия, който избягва ограниченията за 2300 долара индивидуално дарение. Другата възможност, която интернет дарителството предостави на демократическия кандидат, беше да запази анонимността на малките си донори с мотива, че е много трудоемко имената им да бъдат извлечени от базата данни и предоставени на публиката. След финансовото „цунами”, което се стече по електронен път към илинойския сенатор, стана ясно, че финансирането на политическите кампании вече никога няма да е същото. Мощни гласове за реформи в посока на увеличаване на тавана на държавното финансиране и повече прозрачност на даренията се надигнаха и се стигна до заключението, че който и да е следващият президент, той трябва да реформира настоящия модел. Най-добре похарчени пари: 3 милиона, които кампанията на Барак Обама даде за 30-минутна предизборна реклама дни преди 4 ноември. В първия ден клипът е бил гледан от повече от 33 милиона зрители според „Нилсен рипорт“. Най-зле похарчени пари: 150-те хиляди долара, които Сара Пейлин и семейството й пръснаха в едни от най-скъпите магазини за конфекция и бутикови стоки в САЩ, за да си купят дрехи, гримове и обувки. Губернаторът на Аляска получи остри критики от всички посоки за това си прахостничество на фона на разрастващата се икономическа криза в страната и дискредитира образа, който се стремеше да изгради на „обикновено хокейно мамче”. Ерата “Миранда” на политическите кампании Интернет зае такова място в тазгодишната кампания за президент на САЩ, че оттук насетне към кандидатите трябва да бъде задължително отправяно предупреждението: „Всичко, което казвате, може и ще бъде използвано срещу вас”. (Идентично с предупреждението, известно като „Миранда”, което американските сили на реда са длъжни да отправят към заподозрени при арест). Бързината и лекотата, с която блоговете, MySpace, Facebook и YouTube пренасяха образите на политическите гафове, възможността за обсъждане в електронното пространство и на най-малките подробности от президентската надпревара, пренесе политическата кампания на качествено ново равнище. Създадоха се форуми, в които интензивността на обсъждането на въпросите от предизборната борба имаше мощно обратно влияние върху електоралния процес, сравнимо само с упражняване на пряка демокрация. Особено използването за първи път на YouTube даде възможност всеки заинтересован буквално да следва кандидата из цялата страна, да го наблюдава как проиграва различни ситуации, как действа под напрежение и да прецени готов ли е той/тя за доверието, което иска да получи. Видеоклиповете дадоха възможност на всички онези пропуснали дебати, събития и изяви на кандидатите да ги видят, когато поискат, на личния си лаптоп. Интернет влезе и в употреба за политически цели от страна на стратезите на кандидатите: именно чрез посредничеството му кампанията на Барак Обама набра малките си донори – 750 000 доброволци, и създаде 8000 фокус групи. Той и негови сподвижници изпращаха непрекъснато коментари до избирателите, даваха им инструкции как да помогнат в кампанията, подтикваха ги да гласуват и да отделят малко от свободното си време, като се обадят по телефона на свои познати и разпространят посланието на сенатора демократ. От друга страна анонимността на електронното общуване даде възможност на политиците да го използват като средство за нападки към противника, с които не искаха да се идентифицират пряко. След като съобщения, граничещи с клевета, залееха потребителите на интернет, кандидатът се разграничаваше от тях и запазваше репутацията си. Използването на високите технологии направи възможно далеч по-интимното – лице в лице общуване на президентските кандидати с всеки един избирател. Така имейли, започващи с „Приятелю”, „Скъпа/и” и завършващи с „Твой Барак” получаваха на своите Blackberry-та милиони потенциални гласоподаватели и това ги караше действително да вярват, че „Да, ние можем!” не е празна фраза. На този принцип беше изградено национално движение „Обама”, различно и не непременно идентично с партията, към която той принадлежи. Според „Нилсен рипорт“ кампанията на демократическия кандидат е генерирала и най-голямото еднократно маркетинг събитие чрез sms съобщения, като е изпратила новината за избирането на Джо Байдън за партньор на Обама едновременно на 2,9 милиона абонати. Най-доброто използване на Интернет: Когато кампанията на Барак Обама създаде сайта www.fightthesmears.com, за да се бори с най-долнопробните клевети и атаки, отправяни към него. Най-лошото използване на интернет: когато Маккейн заяви, че не може да го ползва. Със сигурност в този момент той се стори като праисторически човек на няколко милиона избиратели на възраст между 18 и 21 години.