Мила Григорова, „Галъп интернешънъл“, специално за „Класа“ Опазването на околната среда и екологията все още са твърде далечни теми за българското общество. Това доказа скорошно международно социологическо изследване на „Галъп интернешънъл“. България е на едно от последните места по реално предприети от гражданите мерки за опазване на околната среда не само в Европа, но и в света. В същото време обаче има и светлинка в дъното на тунела. В последното си социологическо изследване по заръка на в. „Класа“ „Галъп интернешънъл“ в България провери как се развиват и навиците, и нагласите у нас по повод инициативата за разделно събиране на боклука, стартирана в страната през 2006 година. Изследването сочи няколко добри и една лоша новина. Добрите вести са свързани с постепенното придобиване на навици за разделно изхвърляне на битовите отпадъци в съответните контейнери. Там, където ги има, разбира се. Общата запознатост със съществуването на инициативата е нараснала – близо 80% знаят, че има такова нещо, с ръст от 5 процента в рамките на една година. Расте и осведомеността в кой контейнер какво трябва да се хвърля. В сравнение с 2007-а почти двойно са се увеличили хората, които наистина познават по цветовете им контейнерите с различно предназначение. Дали защото са обърнали внимание на информационните кампании по въпроса, или просто са започнали да четат какво пише на цветните кофи за боклук, не е съвсем ясно, но резултатът е налице. Той, разбира се, остава все още далече от желаното: на фона на 80% чували, че трябва да си хвърлят отпадъците разделно, най-високият процент знаещи къде какво се хвърля е 32%. Толкова са реално осведомените, че зеленият контейнер е за стъкло. За останалите цветове и предназначения процентите са по-ниски. Следователно има нужда от нови обяснения и кампании по темата, ако искаме бърз ръст на реално знаещите какво конкретно се очаква от тях. Общата идея е ясна, но каква полза от нея, ако хората не я прилагат на практика, защото не са сигурни коя кофа за какво служи. Истински добрата новина е, че ако през 2007 година около 18% от българите декларират, че са изхвърляли някога боклука си разделно, през 2008 година вече всеки трети от българите твърди, че прави това. Разделното събиране на боклука като практика обхваща най-вече София - процентът участващи е 40%, и областните центрове – 45%. Също обаче и 34% от жителите на малките градове твърдят, че участват в разделното събиране на отпадъци. Лошата новина е в нарастващия скептицизъм, че фирмите, събиращи така разделените отпадъци, си вършат добре работата. С 11% намаляват хората, които оценят общо инициативата като ефективна. Малко над всеки трети смята, че полза няма, защото боклуците после пак се смесват. Излиза, че ние все повече се стараем да ги разделяме, а държавата/общините не контролират достатъчно дейността на съответните фирми, които ги събират. Какви са причините – обикновеният човек не знае и не иска да знае. По-важното е, че липсата на доверие в крайния резултат може да доведе до спад на желанието да се стараеш да си хвърляш боклука цивилизовано. И ще си стоим още дълго като страна, съвсем не по европейски зарината от боклуци. Изследването е проведено през първите десет дни на октомври, национално представително е и обхваща 1000 избиратели чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 година.