Бен Окри, носител на наградата „Букър“ The Times Кризата, която тормози икономиката, е криза на цивилизацията. Ценностите, които ни ръководят, са същите, които ни доведоха дотук. Сривът на икономиката е жестока метафора за срива на ценностната ни система. Домът ни е в пламъци – виждаме ги пълзящи от прозорците на втория етаж и си мислим, че огънят ще си стои там. Всъщност той е обхванал цялата сграда. Кризата е симптом От десетилетия поети и артисти надават печален зов от пустинята за сушата, пороя, апокалипсиса. Видимият икономически триумф обаче ни направи глухи за техните предупреждения. А сега трябва да осъзнаем, че кризата е симптом, че болестта е обхванала цялата ни култура. Индивидуализмът беше издигнат до ранг на полурелигия, външният облик беше по-важен от съдържанието. Успехът оправдаваше алчността, а алчността оправдаваше незачитането на другите човешки същества. Мислехме, че действията ни засягат само нас, но след като ужасните решения, взети в Америка, се разпростряха чрез домино ефекта по целия свят, сме принудени да мислим за нови идеи за бъдещето на нашата цивилизация. Най-важното от всичко е, че сме по-тясно свързани, отколкото подозирахме. Единствената надежда се крие в основното преразглеждане на ценностите, с които живеехме през последните 30 години. Няма да минем само с ремонт на банковата система – трябва да преустроим целия градеж. А из страната трябваше да се чуват пронизителни възгласи, яростен гняв. Но цари странна тишина. Защо? Защото всички участвахме. Заедно добутахме колата до това тъмно, неуютно място. Смятахме, че успехът на икономиката е доказателство за правилността на философията, която стои в основата му. И сега стоим на кръстопът. Бъдещето ни зависи не от това дали ще го преминем, а от това колко дълбоко и истински ще търсим причините му. Наскоро свих по пътя и се отбих в най-старата църква в Челтъм и съвсем неочаквано и за мен отворих Библията. Пред очите ми попадна пасаж от Битие - историята за Йосиф и седемте години на суша и глад. Нещо в този текст ме изуми – спокойствието, с което се разказваше, липсата на истерия. Те преживяват гладните години, защото някой получава откровение преди събитието. Онова, от което се нуждаем сега повече от всякога, е откровението преди събитието, видението за възраждане. В картината на настоящите събития обаче едно нещо силно се откроява. Не е възможно хората, на които се доверихме да взимат решения по икономическите дела, да не знаят какви ще са последствията. На онези, чиито решения доведоха до икономическия колапс, обаче им липсват далновидността, откровението. А и никога не са били хора, вярващи в откровения. Те са способни само да взимат решения в областта на икономиката, но никога не са имали способността да прогнозират как тези решения ще засегнат останалия свят. Това е големият недостатък на нашата цивилизация. И така, към кого да се обърнем да ни поведе в нашия модерен свят? Учителите вече са с ограничено влияние заради модите, настанили се в образованието. Артистите станаха по-любопитни за скандала, отколкото за важните житейски истини. Писателите са предприемачи, провокатори или – ако изобщо пишат нещо наистина сериозно – повече или по-малко пренебрегвани. Гласът на църквата е пречупен. Политиците се ръководят по-скоро от социологическите проучвания, отколкото от идеите. Обезоръжихме пророците си. Думите на всеки, който твърди, че има да ни каже нещо важно, веднага биват поставяни под съмнение. И сега, когато обърнахме горелките срещу откровенията на сагите, водачите, бардовете, светите луди, гадателите, какво остана в картината на културата ни? Научната рационалност доказа, че не е способна да проумее непредвидимото на нашето време. Показателно е, че фараонът не е успял да спаси Египет от седемте сушави години въпреки всичките икономически съветници, с които се е съветвал. И на това място ние стъпваме на нова земя. Онова, което най-много липсва в сегашната картина, е подкрепящата сила на митовете, които да ни уверят, че можем да преживеем и това. Ново планетарно мислене Ако се нуждаем от ново откровение на нашето време, какво би било то? Откровение, което се ражда от нуждата, или такова, което да ни поведе към ново бъдеще? Аз предпочитам второто. Твърде късно е вече да действаме, движени единствено от нуждата. Едно от нашите толкова пренебрегвани качества е способността ни творчески да пресъздаваме света. Планетата е застрашена. Нуждаем се от ново планетарно мислене. Трябва да върнем на обществото вътрешното чувство за цел в живота. Нещастието, което се е настанило в толкова много човешки животи, е знак, че само успехът не е достатъчен. Материалният успех ни доведе до неочакван духовен и морален фалит. Ако разчетем правилно данните за ръста на алкохолизма, самоубийствата и пристрастеността към сензационното, ще видим, че изхвърлянето на висшите цели извън градината не се е увенчало с успех. Колкото повече успехи постига обществото, толкова повече сърдечният му пулс се забавя. Навсякъде по света родителите се чудят какво да правят с децата си. А децата се чудят какво да правят със самите себе си. И въпросът, който си задава целият свят, е: „Постигнах така желания успех. И сега какво?“ Нуждаем се от ново социално съзнание. Бедните и гладните трябва да са във фокуса на икономическата и социалната ни отговорност. Всяко общество има своята легенда за изгубеното съкровище. Посланието на Краля рибар е все така вярно. Намерете изгубения Граал. Открийте ценностите, които бяха толкова важни за раждането на нашата цивилизация, но които изгубихме в интоксикацията от триумфа. Можем да пристъпим към новото бъдеще само ако се свържем отново с най-добрата част в себе си. Образованието трябва да бъде по-глобално; трябва да възвърнем предимството на характера пред блясъка на шоуто и на мъдростта пред умението. Трябва да бъдем хора на света. Всички велики култури са се обновявали с приемането на предизвикателствата на своето време. И подобно на библейския Давид, са изковавали своята далновидност и кураж в тайната лаборатория на пустошта, в борба с демоните в себе си, закалявайки своя характер. Трябва или да се променим, или да загинем.