Румяна Тодорова, директор на НЗОК Средствата, които правителството планира да отдели за здравеопазване следващата година – 4,2%, са напълно недостатъчни. В проектобюджета на Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК) за 2009 г. сме предложили реални разчети. Поискахме 500 млн. лв. ръст за следващата година. С тях няма да има никакъв лукс, но цифрата е реална. А така какъв стимул ще дадем на извън болничната помощ например? Нееднократно казваме, че около 55% вече отива бюджетът за болничната помощ. Т.е., пациентите се насочват към най-скъпата помощ в държавата. Що се отнася до лекарствата, въпросът не е по-маловажен. Четох статия на Александър Божков, който е изключително прав в констатациите си в това отношение. Какво ще кажем на пациентите, болни от множествена склероза например? За тях парите на Здравната каса не стигат. Така, както можеха да бъдат заделени пари за програми инвитро и редки заболявания, така можеха да бъдат заделени средства и за тежките заболявания. Особено след като там говорим за изключително много млади хора. Ако разделим бюджета за лекарства на всички здравно осигурени в България, всеки един от нас би трябвало да получи по 40 лева за лекарства на месец. За сравнение месечният курс за лечение при множествена склероза и хепатит е 2000 лева. Т.е. 50 души от нас, които изобщо не ползват средства за лекарства, трябва да дават своите 40 лв., за да може да се осигури курс на лечение на един болен. Тези данни трябва да са ясни в обществото. Финансовите разчети на касата са правени върху 8% здравно осигурителна вноска. Тези пари българите отделят за здраве, и те трябва да бъдат добре разпределени. 8-те процента, които са от порядъка на около 570 млн. лв. по разчети на финансовото министерство, трябва да бъдат дадени за здраве. Към момента, на Здравната каса й е даден около 350 млн. лв. ръст за следващата година. Нашите искания за около 500 млн. лв. до момента не са изпълнени. С тези 350 млн. лв. още от началото на годината на практика се залага дефицит. В ноемврийския отчет ще видим реално с увеличението, което направихме, за какви суми става въпрос. Тогава наистина ще стане ясно дали този дефицит, който ние казваме, че ще има следващата година, няма да е още по-голям от този, който прогнозираме. Освен всичко това според разчетите на финансите 270 млн. лв. Здравната каса предварително трябва да вкара в резерва си. Т.е. 8-процентната вноска не ни е дадена напълно. А ние имаме възможност да харчим само здравно осигурителната вноска. С тези средства, които се предвиждат за 2009 г., от 1 януари 2009 г. всъщност няма да има увеличение на цените за медицинските услуги. Колкото е струвала след увеличението от октомври т.г. определена услуга, толкова ще струва и през следващата година. Що се отнася до идеята на Министерството на здравеопазването за новия проектозакон, който предлага ръководството на Здравната каса да се избира директно от правителството, той не е обсъден с нас. Не коментирам дали с проекта касата се одържавява или не. В момент като този, в който НЗОК не само е стабилизирана, но вече има и информационна система, мисля, че не е добре да се предлага подобен съвършено нов модел. Никой не е уточнил пред обществото рисковете, до които той може да доведе. Сега, когато има такава сериозна финансова криза, питам дали това е най-удачното време да се смени моделът на тази вече работеща структура. Проектът вкарва една съвсем нова логика във финансирането на здравеопазването. За момента нищо в законодателството не е променено по отношение на входа на системата. Никой не казва колко болници ще има, на какви критерии ще отговарят, ще има ли болници за долекуване, кой ще се грижи за нашите възрастни роднини, кой ще се грижи вкъщи за болните, защо сестрите ни отиват в чужбина, защо няма специалисти в по-рядко срещаните и не толкова атрактивни специалности, липсват дори рентгенолози вече... Когато сме достатъчно убедителни пред обществото по тези въпроси, тогава може да говорим за нов вид финансиране на системата, а защо не и за нова система. И авторите на един или друг модел трябва да са наясно, че те носят отговорността за него и за това, което ще се случи.