Кирил Аврамов, директор „Политикъл Кепитъл” – България Ако в последните месеци се наслушахме на мантрите на мастити специалисти и управляващи, че „на Шипка всичко е спокойно”, то от миналата седмица на всички стана ясно, че световната финансова криза няма просто ей така да отмине и нас и ние също ще усетим нейните негативни ефекти. На 25 октомври премиерът бодряшки увери нацията, че икономиката на страната се развива добре, публичните финанси са стабилни и бюджетният излишък е гарант за спокойствие, като всички останали притеснителни симптоми са паникьорство на опозицията с цел осребряване на политически дивиденти. С други думи, идеална филипика в защита на тезата за нашата „блестяща изолация” и следователно защитеност поради по-слаба интегрираност в сложната система на международните капиталови потоци. Или, кризата е с външен характер и касае само стабилността на банковия сектор. Дотук добре, премиерът поне в едно е прав – че паниката е вредна и ненужна. Но какво показват фактите в последно време? Вълкът е на прага. Фактите сочат нещо много просто, а именно, че кризата вече ни е засегнала. Някои ще попитат как точно това се е случило, като отговорът на този въпрос е сравнително прост – достатъчно е да се анализира какво се случва на българския фондов пазар, който би трябвало да служи като алтернативна възможност за набиране на капитал за компаниите. Същото се отнася и до проблема със спестяванията на хората в пенсионните фондове, повечето от които регистрират двуцифрен спад в доходността от началото на годината. Лихвите по обслужването на ипотечни и жилищни кредити също поскъпват, а същевременно съществува очакване, че стойността на имотите ще започне да намалява. Като капак на всичко сме свидетели на продължаващо високи нива на инфлация, която добавя реална тежест към загубите за българските граждани. В състояние на свободно падане Същевременно в глобален мащаб не съществува единно мнение това ли е дъното или най-лошото все още предстои. Ако се вгледаме в различните мнения на водещи икономисти, ще видим, че те варират от средно песимистични до наистина „черни” сценарии от типа на прогнозите на нобелиста Джоузеф Стиглиц. Те вещаят дълбока световна криза, гарнирана със сривове във финансовата система и висока безработица. Това, което прави особено впечатление обаче, е, че в различните трактовки на феномена все повече се вижда, че кризата не засяга само банковия сектор, а пряко „удря” реалната икономика и съответно заетостта и доходите на индивидуалните граждани. След масираните интервенции на националните банки на водещите световни икономики и непрекъснатия натиск от страна на техните правителства в посока корекции на пазарните провали, очакванията за бърза стабилизация на пазара не се оправдаха. Борсите реагират апатично на административните намеси и е въпрос на време да привикнат към правителствените „лекарства”, предлагани ударно в последно време. Но това се случва извън страната и ние сме „сравнително изолирани”. Какво се предлага от страна на нашето правителството като мерки, които идват сравнително късно със сходните мерки, предложени от европейските им колеги? Буфер срещу шокове Декларираният правителствен пакет от мерки варира от поддържане на консервативния подход на нашата централна банка и поддържането на консервативна фискална политика чрез поддържането на фискален резерв, за който се очаква до края на годината да достигне 13 млрд. лева, както и готовност от страна на Министерство на финансите за обратно изкупуване на емитирани държавни ценни книжа до продължаване на потока на публичните инвестиции в големите инфраструктурни проекти. Същевременно става ясно, че в рамките на бюджет 2009 се дебатира увеличаване на публичните разходи в сферите на образованието и здравеопазването. Добрите новини са, че основните политически играчи разбират, че запазването на фискалния резерв и евентуалният излишък представляват адекватни предпазители срещу шокове и сътресения. Шокиращи буфери Лошите новини обаче са липсата на разбиране и управленска воля за сериозни реформи в сферата на образованието и здравеопазването, особено в предизборна година. Само за здравеопазване и образование ще се отделят допълнителни 900 млн. лв., без да има каквато и да е индикация, че това ще подобри качеството и ефективността им – не се залагат трайни реформи, просто ще се дадат повече пари, което е най-лошото в подобна ситуация. В случая със здравеопазването това прави гордо декларирани 480 милиона повече и нито ред за какво по-точно ще бъдат разходвани тези пари. По отношение на предвидения излишък от 3% при очакване на значително забавяне на икономиката и утежняване на външните дисбаланси, става ясно, че бюджетът е правен, без да се отчете ефектът от глобалната криза. Заделя се точно толкова, колкото се заделяше и за последните 3 години, когато икономиката се радваше на добър растеж и силен външен инвеститорски интерес, който очевидно е охладнял. Очакванията за ръста на преките чужди инвестиции изглеждат силно завишени и едва ли може да се очаква, че ще надхвърлят 3,5 млрд. евро. Очакванията, че приходната част на бюджета ще бъде почти тъждествена на разходната, като че ли не отчита сериозната ситуация – при очаквания и индикации за забавен темп на данъчните приходи, като акцизите и ДДС например, не става ясно къде е останал консерватизмът в провеждането на фискалната политика. Разходната част на проектобюджет 2009 залага на увеличени социални и следователно непроизводствени разходи, както и на повишаване на заплащането с цел компенсация, като не е сигурно, че ще бъде постигнат позитивен ефект от гледна точка на ефективността и растежа. Със сигурност обаче ще бъде постигнат политически такъв. На фона на влошения бизнес климат в страната и намаляващите по обективни причини преки чуждестранни инвестиции в страната, следва да се помисли за сериозна редукция на разходите догодина. Идеята за продължаване на финансирането на инфраструктура и строителство с публични средства е добра, но администрирането на процеса в България е, меко казано, проблематично. Проблематично е да разчитаме да получим достатъчно средства от европейските фондове, които да „вдъхнат” свежа сила и да заместят намаляващите частни външни инвестиции. Интересно е, че на официалната страница на правителството, където са оповестени приоритетите за бюджет 2009, не е наблегната европейската финансова тематика. Интересно защо ли?