Райко Байчев Новината, че помаците искат да обособят свой етнос, искат своя партия и телевизия,се появи в събота. Неин автор е Сезгин Мюмюн, лидер на организация "Справедливост", който я сподели след национална конференция в Гоце Делчев. Ден след това Мюмюн отрече пред bTV да е съобщил такова нещо и обясни, че е свикал форума, за да могат помаците сами да изберат какви са, а не ДПС да определя тяхната принадлежност. Новината за помашкия етнос обиколи медиите като снежна топка и от нещо дребно се превърна в проблем - дали наистина българските мюсюлмани искат това. Отидохме да проверим дали е така в две родопски села, близо до Гоце Делчев. Това са Рибново и Корница. Там почти всички са българомохамедани и сериозно са пострадали от възродителния процес. Всяка година в края на март в село Корница честват паметта на петимата убити свои съселяни през 1973 г. Тогава в знак на протест срещу политиката на преименуване на мюсюлманите цялото село се събира на площада, въпреки че районът е обграден от армия и милиция. Хората са разгонени със сила, петима са убити, а десетки са ранени и пребити. 10 души са осъдени общо на 97 години затвор. Цветното Рибново В Рибново градският човек може да преживее малък културен шок - когато види,че всички жени носят шалвари и забрадки. Културният шок обаче трае само няколко минути - докато не те заговорят хората. Те са дружелюбни, топли, отворени и искрени. Точно обратното на тези, които виждаме в града. Тук никой не се мръщи, не псува, не се е затворил като мида в себе си. Всичко е пъстро – къщите, дрехите, лицата. "Не е красиво да ни казват помаци. Ние сме българомохамедани" – казват жителите на Рибново, когато ги питам какви са. Но не се обиждат, ако ги наречеш "помак". Просто не е красиво – а красотата тук е силен аргумент. Впрочем, говорят български по-правилно от хората в София, Варна, Пловдив, Велико Търново - отидете да научите български при българомохамеданите в Родопите. След час, прекаран с тях, съм разтоварил всички стереотипи, които съм трупал. И имам два извода - че тук е хубаво и че Сезгин Мюмюн ни е пратил за зелен хайвер. "Спокойно е тук, добре живеем", "Никакви конфликти не е имало", "Не сме искали нищо такова, това са измислици", "Тоя Мюмюн ли е, какъв е, да знае, че нищо няма да постигне" - с такива думи ме посрещат Шабан, Али, Мустафа, Заим, на по около 70 години. Казват, че се определят като турци - защото такава била вярата им. "Добре де, но нали езикът ви е български" - питам, а те казват: "Вярата е по-важна от езика". "Остави ги тия старите" - казва младият Джамал, а около него са се събрали пет-шест момчета, които казват същото. Те - момчетата в Рибново - спазват исляма, но се чувстват българи. Четат Корана, но и ходят на дискотеки. Казват, че се чувстват свободни, щастливи, че искат да учат в Благоевград и София, че спазват ритуалите и това не им натежава. В тях модерният свят и традиционният е "микс". И така им харесва. А сега чакат момичетата на селото. Започва, както му казват те, „движението". "Ами гледай сега - обяснява Джамал - момичетата пият кафе ей там в една голяма стая. След малко ще слязат тук и ще започнат да обикалят нагоре-надолу по улицата. А ние седим на тротоара и ги гледаме. Ако ни харесат - си избираме някоя и я заговаряме. Изпращаме я до тях после". Отивам при момичетата. Те са се събрали - около 30-40, със забрадките, шалварите - и се смеят. Обясняват как цял ден са чакали този момент. Вълнуват се. "Искам някое момче да ме избере", споделя Къдрие. Тя е на 16, бяла, черноока, хубава. "Ако ме избере и се харесаме - ставаме гаджета." "И какво - питам - като станете гаджета, целувате се?", а тя: "Не, не, целувката само след венчавка, така е обичаят." "Стига бе", казвам съкрушен, а тя: "Е, не че много-много го спазваме, това" - казва и се смее, а като се смее, крие устните си с ръце. Прихват около нея и другите момичета. И се изчервяват, когато говорят за целувки. Това са последните момичета, които се изчервяват, когато говорят за целувки. "А като разберат вашите, че си се целувала с някой, какво?" - питам. "Ами какво - шамари", казва Къдрие и пак се смее. После заедно с приятелките си тръгва по улицата. Нагоре-надолу, нагоре-надолу : хващат се за ръце и ходят, а момчетата стоят отстрани на тротоара и ги гледат. Закачат се. И всички много се вълнуват. Защото не са преситени, сетивата им не са притъпени, защото за тях това е магия. Ако някоя градска гримирана тийнейджърка със затъкнати в ботушките дънки види всичко това – ще се побърка, сигурен съм. Говоря с Неджми. Той е на средна възраст, работи като строител. Казва, че Мюмюн говори глупости и тук няма нищо такова. "Има ли къде да нощуваш, ела у нас, че късно стана" , ми го казва пет минути след като ме познава. После ми обяснява как спазва всички ритуали, как чете Корана и как щял да възпита децата си така, както Аллах повелява. "Как" - питам го. "Ами как - да не краде, да не убива, да се образова...". В Корница е спокойно и тихо В Корница също е спокойно, тихо. Там обаче всички казват, че са турци. Питам ги дали искат да се отделят като етнос. "Ама чакай бе, ти луд ли си, ти война ли искаш", вика ми баба Азизе. "Не бе,бабо, аз не, политиците..." - казвам й. Тя ми разказва как си помагат с християните в селото, как никога не са се карали. "Смених си името пет пъти", добавя. Питам я за възродителния процес, а тя: "Недей, недей, не питай за това". Но после казва: "Петима души убиха тук комунистите. Имаше кръв, целият площад беше в кръв. Бяха срязали жицата, нямаше телефон. Много пратиха по затворите и там изгниха. Тия, дето не умряха, избягаха после в Турция." Нейният син също е там. „Тормоз, бой, смърт, кръв“, разказват другите в селото. Но това не ги е озлобило, смеят се. Спрете им микрофоните Изключете микрофоните на хората като Мюмюн. Спрете камерите. Спрете интервютата. Не им давайте да говорят. Не си хабете страниците за тях. Не губете и времето на хората с думите им. Твърдението, че помаците искат собствен етнос, партия и телевизия, е лъжа. Хората в Рибново и Корница казват така: агресията, напрежението и сблъсъците са в главата на политиците и техните интереси. Никой няма нужда от ново време разделно. Владимир Москов, кмет на община Гоце Делчев: Честваме заедно християнски и мюсюлмански празници Чух за семинара на Сезгин Мюмюн. Такъв проблем тук не съществува. Някой се опитва да се връща сто години назад и да спекулира с нещо, което сега го няма, за да получи политически дивиденти. Тези хора са български граждани, преживели са много проблеми, но сега при тях е спокойно. А политическите сили се опитват да използват помаците. Българо-мюсюлманите са част от обществения живот тук, част от икономиката, работят заедно с християните. Празнуваме заедно християнските и мюсюлманските празници. Толкова години минаха - вече 4-ти мандат карам - не е имало повод за напрежение. Хората като Мюмюн идват от някъде, с някакви политически амбиции и се опитват да създават конфликти.