Енергийната сигурност и промените в климата

Уважаеми господин председател, Уважаеми дами и господа! Преди всичко искам да отбележа, че след второто си разширяване през 2006 г. АСЕМ се утвърждава като важен форум за засилен диалог и за развитие на многопластово сътрудничество и партньорство между двата най-динамични региона в света – Азия и Европа.
Изказване на президента Георги Първанов пред Седмата среща на върха на АСЕМ Уважаеми господин председател, Уважаеми дами и господа! Преди всичко искам да отбележа, че след второто си разширяване през 2006 г. АСЕМ се утвърждава като важен форум за засилен диалог и за развитие на многопластово сътрудничество и партньорство между двата най-динамични региона в света – Азия и Европа. И ако финансовата криза е тревогата на днешния ден, изпитание на нашата реактивност по отношение на предизвикателствата на момента, то енергийните проблеми събират безпокойствата и на съвремието, и за бъдещето ни. Всички ние заедно сме изправени пред ключовото предизвикателство на нашето време, което накратко може да се формулира като „повече енергия и по-малко въглероден двуокис за човечеството”! Съвременният свят повече не може да игнорира три тежки истини за предлагането и търсенето на енергия: Първо. Развиващите се страни навлизат в най-интензивната в енергийно отношение фаза на икономически растеж. Натискът на търсене на енергийни ресурси от тяхна страна ще стимулира използване на възобновяеми източници и по-висока енергийна ефективност, но сами по себе си тези мерки няма да могат да компенсират изцяло растящото напрежение от високото равнище на търсене. Второ. Още към 2015 г. добивът от лесно достъпни залежи на нефт и газ ще започне да изостава спрямо проектирания размер на търсене. Компенсирането на недостига с въглища най-вероятно ще бъде невъзможно поради транспортните трудности и вредите за околната среда. Алтернативните енергийни източници могат да решат само частично проблема. Трето. Даже при умерено използване на въглеводородни горива и ефективно управление на вредните газове емисиите от въглероден двуокис достигат равнища, които могат да застрашат опасно човешкото благополучие. Все по-трудно става ограничаването на равнищата на концентрация на въглероден двуокис. Под въздействието на тези три важни фактора в енергийната политика - търсене, предлагане и околна среда – светът ще се изправи пред необходимостта от критично важни решения. Тези решения ще зависят и от това доколко ние, държавните ръководители, откликваме на промените още сега, в хода на тяхното развитие. В началото на ХХІ век енергийната сигурност се превръща в неразделна и изключително важна част от националната и международната сигурност и изисква глобална визия и интегриран подход, прилаган последователно и дългосрочно. Справянето с предизвикателството “енергийна сигурност” предполага безпрецедентно международно сътрудничество в няколко области: 1.Повишаване на енергийната ефективност посредством въвеждане на нови технологии и методики; 2.Доизграждане и постигане напрозрачност на енергийните пазари; 3.Разнообразяване на енергоизточниците в посока на по-масово използване на възобновяеми енергийни източници, ядрена енергетика и природен газ. Тук са необходими бързи, дългосрочни, лидерски решения. 4.Диверсификация чрез изграждане на мрежи от енергопреносни съоръжения, които да осигурят надежден достъп до алтернативни доставчици, безопасен транзит и сигурност за потребителите. Впрочем идеята за внедряване на енергийно ефективни автомобили, трябва да бъде тема не само за Китай, но и за всички нас. Съществен принос в търсенето на ефективни решения в областта на енергийната сигурност и промените в климата има приетият тази година от Европейския съвет енергиен и климатичен пакет, в чието изработване активно се включи и моята страна. България винаги е отстоявала позицията, че усилията не само на ЕС, но и на цялата международна общност в областта на енергийната сигурност и промените в климата трябва още повече да се конкретизират и ускорят. България се утвърди като регионален енергиен център. Израз на тази наша политика е инициативата ни за организиране у нас на представителна Среща на върха по газови проекти за Европа на 24 и 25 април 2009 г. Предвижда се във форума да участват държавни и правителствени ръководители на страни от ЮИЕ, Черноморско-Каспийския регион, Централна Азия, страни – членки на ЕС, и европейските институции, Русия и САЩ. Предлагаме дневният ред да е посветен на принципните въпроси на енергийната сигурност и изменението на климата в общоевропейски мащаб, както и на актуални газови проекти. С участието си в крупни международни енергийни проекти на своя територия и организирането на Срещата на върха по газови проекти за Европа България се стреми да допринесе за международното енергийно сътрудничество в днешното му сложно състояние, а с това и за постигане на по-големите цели за енергийна сигурност и справяне с изменението на климата. 25 октомври 2008 г., Пекин

Станете почитател на Класа