„Кремиковци“, гордостта на българо-съветската дружба, изпадна в клинична смърт въпреки опитите за реанимацията му от страна на синдикатите. Металургичният комбинат бе на няколко часа от пълно спиране на работата. В последния момент на хоризонта се появи бившият собственик на завода Валентин Захариев, който осигури въглища, за да не спре предприятието завинаги. Това обаче е като да прилагаш изкуствено дишане на едно отдавна ликвидирано предприятие. След неуспеха на мисия „Жеваго“ комбинатът отново крета с минимални количества суровини, а държавата отчаяно се опитва да вкара нов инвеститор. Всичко това - на фона на продължаващата световна финансова криза. И ако преди 10 години заводът бе продаден за един долар, сега едва ли някой ще го купи и за толкова. Защото няма бизнесмен, който да иска да налива пари в предприятие, работещо без екоразрешително и в условията на стагнация. Освен ако кризата в него не е плод на някакъв предварително начертан план. В крайна сметка поне софиянци ще спечелят от евентуалното закриване на „Кремиковци“, защото ще могат да дишат малко по-чист въздух.