Борислав Ралчев, депутат от БНД Наказателно-процесуалният кодекс (НПК) е важен закон и не може да се пипа на всеки 20 дни. Той дава правилата, които осигуряват справедлив процес, когато се спазват. Няма нищо по-лошо от правилата, които пречат на справедливия процес. Такива са последните предложения за изменение на чл. 52 от НПК, който определя кои са разследващите органи. Противопоставянето – да бъдат допуснати обикновени полицаи до разследващи функции, върви още от 2006 г. То беше изявено много ярко в това, че ръководството на МВР не допусна назначаването на необходимия брой дознатели. Въведени бяха за известен период от време изисквания за скокове на височина и на дължина, като че това е основната функция на един разследващ орган. Дори когато се променяше Законът за МВР, се доказа, че не са обявени конкурси. Тоест, категорично твърдя, че ръководството на МВР блокира процеса на развитие на дознанието във вида „НПК – 2006 г.“ Ако се разгледа схемата на подчинеността в МВР, ще се разбере за какво става въпрос. Разследващият орган е нещо различно, защото той трябва да събере всички доказателства, които са съотносими към извършеното. Някои хора в МВР смятат, че щом си в министерството, трябва да даваш дежурства, да стоиш на пост и т. н. Те не могат да разберат, че има различни функции. Тази борба беше подновена при промените на Закона за МВР. Тогава се чуха много големи клетви за това, че ще бъдат допуснати ограничен кръг от хора от службите или завършили институцията Академия на МВР с ПУЦ-овски курсове (ПУЦ – Професионално- учебен център към производствените предприятия – б. р.) и че те ще бъдат достатъчни, но все пак ще бъдат ограмотени за тази специализирана материя, която е за грамотни хора. С гласовете на мнозинството и въпреки предупрежденията на опозицията беше направен пробив в това отношение. В рамките на пленарните заседания чрез комисиите на парламента беше конструирана фигурата на дирекцията „Досъдебно производство“ - самостоятелно звено, което да се занимава само с разследване. Това, с което не съм съгласен, е, че липсва изискването за юридическо образование към кадрите. Преди месец в предложението за промяна на чл. 52 – сякаш никога не е имало дебати и не е вземано решение, отново цъфва старото предложение всеки полицай да бъде разследващ орган. Те ще бъдат назначавани по списък, посочен от министъра на вътрешните работи. Изглежда, той иска да си направи частна разследваща полиция. Отново се формулират първоначалните следствени действия. Сякаш през последните 10 години не сме говорили по формулата „Ние ги хващаме, вие ги пускате“. А „Ние ги хващаме“, защото си вършим работата, „Вие ги пускате“, защото не харесвате нашите доказателства. Не взимам страна по този изначален спор, но чувам, че в последно време делото „Белнейски“ не вървяло, защото много хора влезли с мръсни ботуши при огледа на местопроизшествието и от там била затлачена цялата история. Когато едно дело се затлачи в първите най-важни мигове, и Аллах не може да го оправи. Според мен няма да се постигнат целите, които си поставят авторите на промените за МВР. Това ще доведе не до подобряване на параметрите в разследващата дейност, а до влошаване на крайните резултати Твърди се, че хората от тази сфера напускат. Време е онези, от които зависи всичко, да се замислят защо го правят. Излиза, че хората, които предлагат промените, искат „старшинката“ да стане следовател. И да въведат полицейщината под формата на полицейско разследване. Защото когато се въвежда полицейско разследване, се пипа целият набор от „инструменти“. Те не са въведени в нашата правосъдна система и затова трябва да прекроим цялото НПК. В Западна Европа има полицейско разследване, но и съдия-изпълнители, които преподписват всичко, за да са годни доказателствата в съда.