Метин КАЗАК, евродепутат, АЛДЕ-ДПС, член на Комисията по външна политика на Европейския парламент Близо 260 парламентаристи от членките на ЕС, от южни страни партньори и от Европейския парламент присъстваха на извънредната сесия на Евро-средиземноморската парламентарна асамблея (ЕСПА) в Йордания на 12-13 октомври 2008 г. С присъединяването на България и Румъния EСПА се представлява от 43 страни, включващи 27-те от ЕС, 10 южни страни (Алжир, Египет, Израел, Йордания, Ливан, Мароко, Мавритания, Сирия, Тунис, Турция ), палестинските власти, 4 източни страни (Албания, Хърватска, Босна и Херцеговина, Черна гора) и Монако. Силен стимул за мир и диалог в региона даде новата френска инициатива "Барселонски процес: Съюз за Средиземноморието". Тя бе приветствана от всички парламентарни представители, които изразиха желанието си да бъдат неразделна част от този процес, да предлагат нововъведения, да участват в проекти, както и да контролират финансирането им. Барселонски процес: Съюз за Средиземноморието Инициативата Съюз за Средиземноморието, предложена на 13 юли 2008 г. по време на срещата на върха в Париж, е нов подход във взаимоотношенията между ЕС и Средиземноморието. Приоритетната цел е развитието на южната част на Средиземноморието. Акцентира се върху необходимостта заедно да се работи за преодоляването на общи предизвикателства, каквито са тероризмът, миграцията, нарушаването на правата на човека, опазване на околната среда и устойчивото развитие, чрез стремеж към регионален подход. Основният мотив на инициативата е да се намалят политическите, икономическите и културните различия между Севера и Юга с перспектива за постигане на мир, стабилност и благополучие в Средиземноморския басейн. Намирането на решение на конфликта в Близкия изток се смята за съществено условие за постигането на тази цел. Барселонският процес: Съюз за Средиземноморието се заема с конкретни проекти: прочистване на водите на Средиземно море; изграждането на крайбрежни автомагистрали; гражданска защита; алтернативни източници на енергия - средиземноморски завод за слънчева енергия; Евросредиземноморски университет със седалище в Словения; средиземноморската инициатива за бизнес развитие. Критериите за подбор ще бъдат от регионален характер, размер и приложимост в съответствие с устойчивото развитие и интеграция на регионите. Общата финансова помощ за Процеса от Барселона възлезе на 5,9 милиарда евро за периода 2000-2007 г. През същия период ЕС разпредели и 2,4 милиарда евро за палестинската власт. Барселонският процес предлага възможности за тясно сътрудничество с южните страни партньори, без да изисква те непременно да имат перспектива за членство в ЕС. Една от целите на новата инициатива е да превърне региона в свободна търговска зона до 2010 г. и занапред, а това ще бъде най-голямото регионално сътрудничество, тъй като обхваща близо 740 милиона граждани. България и новата инициатива Страната ни има интерес да подкрепя инициативата Барселонски процес: Съюз за Средиземноморието на принципа на равнопоставеност между страните от инициативата, като застъпва и идеята за прозрачност при формулирането на проектите, при одобряването и изпълнението им. Положителен елемент например е представянето на проекта пред гражданите, за да може той да добие по-широка популярност. При двете ми изказвания по време на Извънредната среща на Евросредиземноморската парламентарна асамблея (ЕСПА) миналата седмица в Йордания подчертах, че ние, гражданите на 43-те страни - членки на Съюза за Средиземноморието, имаме ключова роля за изграждането на общо пространство на толерантност, взаимно доверие и общи интереси. Изтъкнах и нуждата от постигането на сигурност и благоденствие в страните от Средиземноморския басейн, което ще доведе до развитието на стопанските и културните възможности, социалната интеграция между отделните етноси, религии и култури. От 2003 г. България е наблюдател на Процеса от Барселона, а от 2007 г. се присъедини към него като пълноправен член на ЕС. Като нова страна членка България трябва бързо да изгради своята стратегия, за да има силно място в региона и за да се възползва от облагите на това партньорство. Смятам, че нашата страна може да се превърне в ключов играч в новата инициатива поради следните причини: 1.България има дълги исторически и културни връзки със страните от региона и по-специално с южните страни партньори. Като държава с установена етно-религиозна толерантност България се ползва и печели доверието на другите партньори. 2.Като страна, която наскоро преживя преход, България може да спомогне с опита си на тези страни, които сега навлизат или преминават своите трансформации. 3.Икономиката ни е сходна с тази на южните партньори (основана предимно на земеделие, туризъм и др.) и има възможност за развитие на съвместни проекти.Тези партньорства биха подпомогнали българската икономика чрез обмяна на техника и ноу-хау и биха спомогнали за справянето с конкуренцията от Китай, Индия и др. 4.Съюзът за Средиземноморието предоставя уникална възможност за България като пълноправен член да участва активно в разработването и реализирането на нови политики (от общ интерес) в Средиземноморския район. 5.България има шанс да участва активно в междукултурния диалог по оста Север–Юг и в утвърждаването на европейската политика за сближаване в региона. Затова, както подчертах и в изказванията си на извънредната интерпарламентарна среща в Йордания, България има интерес да се наложи като фактор с опит, с умения за диалог и бизнес в средиземноморския процес, който несъмнено е приоритетен и заради усилията за постигане на мир, и заради ускореното си икономическо и търговско сътрудничество с ЕС.