В. "Фигаро" От 1 януари догодина за шест месеца председателството на ЕС поема Чехия. Не бихме искали да обидим Бохемия (латинското име на чешките земи) с констатацията, че отговорните политици в Прага са сред най-евроскептично настроените европейци. Чехите не ползват еврото като парична единица и с малки изключения тези далечни наследници на "Мителеуропа" от времето на германската империя клонят повече към Вашингтон, отколкото към Брюксел. Накратко, краят на френското председателство ще подчертае вакуума в Европа сред връхлетялата ни финансова и икономическа вихрушка. Присъствието на 27 държави на европейската маса прави безкрайно сложно функционирането на съюза. Петнадесет от тях, сред които шестте учредителки, а също Испания, Финландия, Ирландия и няколко други, вече имат обща парична единица и единна централна банка - част от атрибутите, необходими за създаването на икономически сплотена цялост. Драмата на еврогрупата – блока на петнадесетте, е, че няма структурно присъствие. Единствено финансовите министри се срещат редовно под председателството на премиера на Люксембург Жан-Клод Юнкер. Това е хубаво, но не е достатъчно. Съблазнителна идея Предложената от френския президент Никола Саркози идея за редовни съвещания на държавните и правителствените ръководители от еврогрупата е съблазнителна. Възниква прост въпрос: кой ще поеме инициативата да свиква тези срещи на върха? Френският държавен глава би се заел на драго сърце. Вероятно би било добре дошло френският президент да се постарае да затопли отношенията между Париж и Берлин с оглед постигането на голямата цел. Именно в такива ситуации френско-германският дует дава тласък на европейския впряг. Остава Ангела Меркел да осъзнае, че онова, което е в интерес на обединената еврогрупа, е в интерес и на Германия. По БТА