New York Times Как световната финансова система се озова в това задръстване? Твърде хубаво щеше да бъде, ако можехме да обвиним определени политици, решения и закони (или липсата им) и да престанем да си блъскаме главата. Истината е, че бяха допуснати много сериозни, а и предвидими грешки, така че трябва да се опитаме да мислим малко по-мащабно, за да разберем какво точно се случи. Кризата е световна и причините са свързани с по-общи фактори, а не толкова със ситуацията в дадена страна въпреки обясненията, които ще чуете в политическите дебати. Оказа се, че доста страни, не само САЩ, разполагат с банкова система, изградена върху нестабилни основи. Комбинация от тенденции Ако Япония е изключение, то е, защото тя вече изстрада подобна криза през 90-те. Сегашната катастрофа се дължи на комбинация от три основни тенденции, общи както за много национални икономики, така и за редица финансови институции. Първата тенденция е положителна: огромен ръст на благосъстоянието, което трябваше да бъде превърнато в инвестиции. Преди да стане председател на Федералния резерв, Бен С. Бернанке пишеше за „световното пренасищане със спестявания“, особено от страна на Азия. Нещо повече, в последните 20 години много страни модернизираха своите финансови системи и създадоха нови пътища, които да свързват спестяванията и инвестициите. В Испания, Исландия, Ирландия и Великобритания бумът на недвижимите имоти беше безпрецедентен и институциите нямаха опит. Разбира се, увеличаването на благосъстоянието е хубаво нещо, но дали се инвестира ефективно и разумно? Това ни води до втория фактор – засилената склонност към риск както на отделните инвеститори, така и на финансовите институции. Тази тенденция се прояви в ред сфери, в това число недвижимите имоти, пазара на деривати, борсите, кредитирането на компании като AIG и надценените акции. Големите дългове, особено тези на финансовите институции, създадоха нисък праг за грешки при изчисленията. Арогантността на инвеститорите Повишеният вкус към риска беше съпроводен от арогантността на инвеститорите и колективната заблуда. Банките и останалите институции залагаха срещу влошаване на бизнес климата и в краткосрочен план тези залози им носеха прекрасни печалби. Дългосрочните последици обаче бяха катaстрофални. Представете си, че всяка година залагате срещу загубилия. За определен, по-скоро кратък период от време може да натрупате голяма печалба на късо, но и вероятността да загубите всичко, когато залозите се обърнат срещу вас, е неминуема. Всъщност банките залагаха срещу силната волатилност, която рано или късно настъпва. В САЩ по-облекчената парична политика в края на миналия век поощри този неуместен оптимизъм, а на Европа й се беше завъртяла главата от възходящия полет след икономическата интеграция. Третият компонент в уравнението на хаоса е слабото управление и липсата на надзор. Това включва неадекватен контрол и мониторинг от страна на акционери, регулатори, кредитори, счетоводни системи и рейтингови агенции. Повечето хора, включително добре информираните вътрешни източници, просто не разбраха системния риск, който поеха финансовите институции. Всички бяха наясно, че и друг път се е пукал имотен балон – в края на 80-те. И тогава САЩ се отърваха със сравнително умерена рецесия, но с малко поражения. Междувременно обаче светът създаде доста по-крехки връзки с помощта на екзотични дългови инструменти, а очакванията за риска на повечето хора си останаха на същото ниво. В крайна сметка и пазарите, и правителствата се провалиха с гръм и трясък – по едно и също време и в едни и същи сфери. Сега е лесно да се твърди, че регулаторните органи е трябвало да вършат повече работа, но правителствата бяха доволни от ръста на имотите и на активите и не бързаха да дръпнат юздите на побеснелите икономики. Събпрайм кредитите се сринаха, защото бяха най-зависими от сравнително бедни заемоискатели, при които имаше най-голям риск от фалит. Последва ги и стойността на активите в цялата икономика. Събпрайм кредитите бяха въгленчето в жаравата, но не бяха единственото тлеещо място. Огромен набор от активи бяха с изкуствено надути цени. Пазарът на съвременно изкуство, който зависи почти изцяло от много богати купувачи, може би ще е последният, който ще се срути, но това е неизбежно. И така, трите основни фактора за кризата бяха новонатрупаното богатство, последвалият засилен апетит към риска и слепотата за новите проявления на системен риск. И трите показват мащаба на хаоса, но заедно с всички други нещастия бяхме сполетени и от изключително лош късмет. Един от пророците на сегашната криза беше Фишър Блек, покойният финансов икономист, който заедно с Нобеловия лауреат Майрън С. Шолс разработи революционната формула Блек-Шолс за оценяване на опции. Блек почина преди повече от 10 години и разработките му в областта на макроикономиката не се радваха на особено голям интерес напоследък. Повечето анализатори на бизнес цикъла представят подробни сценарии за пътищата, по които се влошават икономическите условия, но революционното в идеята на Блек е, че ние просто не сме застраховани от лошия късмет, колкото и да ни се иска да вярваме в обратното. Вече преживяхме кредитно-спестовна криза, криза на джънк облигациите и дотком балон, но сегашната е най-лошата досега и вероятно е нещо повече от неравност на пътя. Истинската причина не са наглите действия на някой определен злодей, а самият факт, че оценката на риска е оставена в ръце, които са твърде човешки.