Социална пазарна икономика - това е германският икономически модел, който се базира на капиталистическата конкуренция, но паралелно позволява на държавата да извършва социална дейност. И изобщо не е без значение, тъй като именно той създава рамките за функционирането на икономиката. Основите на този икономически модел са положени още през 19-ти век, когато Бисмарк въвежда пенсионното и здравното осигуряване в Германия и така поставя основите на социалното законодателство. Още тогава това е ставало на принципа на солидарното участие, т.е. работодателите и работниците са си поделяли дължимите вноски. Същият този принцип и до ден днешен е в основата на социалното законодателство в Германия, което след края на Втората световна война постепенно обхваща все по-широки сфери.
Част от социалната пазарна икономика е и принципът на независимо договоряне на заплатите между синдикати и работодатели - свободно, без намесата на държавата. Именно на това сътрудничество се дължи фактът, че през последните десетилетия в Германия се стачкува далеч по-рядко. И Германия действително изглежда като остров на стабилността в тази сфера, особено на фона на сериозния ръст на безработицата във всички съседни държави. Трудещите се във Федералната република в момента са 42 милиона - колкото никога досега. Всичко това се дължи на първо място на дуалното образование, което в Германия е особено добре развито и служи за пример на редица други държави. Професионалните училища, които съчетават теорията с практиката, са надежден източник на квалифицирани работници за германската промишленост. От това печелят най-вече средните предприятия, които са гръбнакът на германската икономика.
Междувременно заради конкуренцията от Азия германските производители все по-често предлагат продуктите си в комбинация с различни услуги: "Днес вече не е достатъчно само да произведеш и продадеш дадена машина, но трябва и да я инсталираш, да обучиш персонала, който да я обслужва и не на последно място да предложиш 24-часово сервизно обслужване", обяснява Клаус-Хайнер Рьол от Института за германска икономика.
Друга гаранция за успеха на германския икономически модел са високите технологии - страната не разполага с природни богатства, респективно е обречена да мисли иновационно. Годишно Германия харчи по 70 милиарда евро за развойна дейност, което е много повече, отколкото във всяка друга страна в Европа. Впрочем, Германия стои добре в сравнителен план и в сферата на инфраструктурата: малко други страни могат да се похвалят с толкова добре развита мрежа в енергетиката, телекомуникациите и транспорта.
За успеха на икономическия модел допринася и географското положение на страната - от Берлин например се стига за по-малко от 24 часа до всяка страна в Европа. Има и още един важен фактор, както посочва Ули Брюкнер: "Германската икономика със сигурност печели и от умерените климатични условия в сърцето на Европа."
По „Дойче веле“