Ричард Ран* в. "Вашингтон таймс" Въпреки че преди два месеца беше нападната от страна, 30 пъти по-голяма от нея, Грузия изглежда се справя с международната финансова криза далеч по-добре от САЩ и други големи държави. Въпросът е защо? Отговорът е прост: грузинските лидери не са така арогантни, че да се мислят за по-знаещи от пазарите, и следователно разчитат на пазара да реши повечето им проблеми. Грузия е бедна страна, но през последните четири години е сред държавите с най-висок икономически прираст в света - между 9 и12 процента годишно. Откакто се разпадна Съветският съюз, грузинците преживяват бурен период на реформи и развитие, а преди четири години избраха може би най-силно ориентираното към свободния пазар правителство в света. Президентът, министър-председателят и шефът на държавната канцелария са все хора, верни на принципите на свободния пазар, изучавали са трудовете на Ф. А. Хайек и Милтън Фридман и се учат от успехите на Маргарет Тачър и Роналд Рейгън. Мъж-планина вдъхновява реформите Радикалното реформиране на грузинската икономика по модела на свободния пазар до голяма степен е вдъхновявано и движено от мъж-планина на име Каха Бендукидзе, когото имах удоволствието да срещна за първи път преди няколко години в Русия. Каха, както обикновено го наричат, оглавява държавната канцелария и е много умен и мъдър човек. Коментирайки международната финансова криза, той правилно отбеляза, че докато правителствата продължават да разчитат на централните банки и на значителна регулация на финансовия сектор, а не на свободното банкиране, "периодични финансови кризи ще продължат да тормозят човечеството". Успешните усилия за справяне с ширещата се корупция включваха намаляване на държавните служители с 50 процента, увеличаване на заплатите на останалите от тях и възприемането на политика на нулева толерантност към корупцията. Усилията им за дерегулация се състояха отчасти в намаляване на изискваните лицензи от 950 на 144. Сега е възможно цялата работа по обработване на документите и получаване на разрешително за започване на нов бизнес да се свърши за един ден. Вписването на промяна в имотното състояние сега отнема два часа вместо предишните 30 дни. Някога Грузия имаше проблем с контрабандата, но новото ръководство премахна почти всички мита и други пречки пред търговията, а заедно с това и печалбите от контрабандата и свързаната с нея корупция. След инвазията правителството не наложи контрол върху цените, нито други форми на преразпределение на ресурсите. В резултат на това нямаше продължителен скок на цените, а свободният пазар бързо попълни всякакъв недостиг, причинен от войната. Ако ръководството на централната банка превиши планираната инфлация, уволнението му е сигурно. Министър-председателят Ладо Гургенидзе е получил образование в Обединеното кралство, където е прекарал доста време и несъмнено е бил повлиян от Маргарет Тачър. Попитах го дали се притеснява, че натискът за разширяване на държавния контрол заради нахлуването може да подкопае реформите в Грузия (историята показва, че при кризи - например войни или финансова нестабилност - почти винаги държавният сектор се разраства за сметка на частната икономика, дори и кризата да е предизвикана от държавата). Министър-председателят отговори, че грузинците не се отказват от своите реформи, включително намаляването на държавния сектор, и са наясно, че всяко връщане назад би било много вредно. Това е послание към политическите лидери на Америка и Европа, но според мен повечето от тях няма да го осмислят. *Ричард Ран е изследовател в института „Като“ и председател на Института за глобален икономически растеж. По БТА