Екатерина Попова Най-големите разходи от публичните здравни средства, които разпределя Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), отиват в болниците. Тази година средствата не достигат, затова от 1 октомври здравната каса взе решение да ги увеличи с 10%. Болниците в момента имат около 250 млн. лв. дълг към доставчици. Част от задълженията ще бъдат покрити от допълнителните средства, които дава касата, а друга част – от бюджетния излишък, през Министерството на здравеопазването, прогнозират експерти. Следващата година се очаква закриването на над 100 държавни болници в страната или преструктурирането им, предупредиха депутати. В същото време броят на новите луксозни болници се увеличава постоянно. В България има над 300 държавни и публични и още около 100 частни болници. Законодателната уредба в страната ни не ограничава по никакъв начин разкриването на болнични заведения. Затова и много лекари, бивши и настоящи управляващи на различни нива в държавната система си разкриха собствени болници, дори въведоха клинични пътеки заради тях. Здравната каса от своя страна не може да откаже да сключи договор с определена болница, ако тя отговаря на законовите изисквания и е получила акредитация от здравното министерство. Т.е. започнала е да осъществява дейност. Само за последните 3 месеца на т.г. касата е предвидила 13 млн. лева за новооткрити болници, с които сключва договори след 1 октомври. Над 1 млрд. лева за болничната помощ са заложени за 2009 г. Това е ръст с 11% спрямо 2008 г. Но и той според експертите няма да е достатъчен. 300 млн. лв. е общото нарастване на бюджета на НЗОК за следващата година, който засега отпуска финансовото министерство. Тези средства не само че не се достигат, но и се намалява размерът на разходите за болнична помощ спрямо усвоените през 2008 г. средства, категорични са от здравната каса. Оттам искат общо нарастване на средствата с 500 млн. лв., т.е. още 200 млн. лв. С тях ще могат да се гарантират по-високи цени в интервала 5-15% спрямо т.г. Според директора на НЗОК д-р Румяна Тодорова трябва да се отчете и обстоятелството, че само за нови болници следващата година ще са необходими допълнително над 95 млн. лв. Практиката показвала, че всяка година се увеличава равнището на хоспитализираните пациенти в болниците (средно с по 10%) за сметка на листите на чакащи за лечение по скъпоструващи клинични пътеки. Според директора на касата расте и общото равнище на заболеваемост. Променя се средната цена на клиничната пътека От 540 лв. през 2007-а тя става 780 лв. през 2008 г. За да се осигури равномерно заплащане на болниците през 2009 г., трябва да се приеме предложението на НЗОК за ръст на средствата с 500 млн. лв. през 2009-а, категорични са финансовите експерти. В противен случай проблемите от тази година ще се повторят с още по-голяма сила. От здравната каса подчертават, че трябва да се повишат разходите за първичната медицинска помощ. С този ход ще се ограничи нивото на хоспитализация на пациенти в болниците и ще се осигури по-добра грижа за пациентите на ниво профилактика и наблюдение в извънболнични условия. За тази година в бюджета на НЗОК за болнична помощ са разчетени 785 млн. лв. Още около 136 млн. лв. ще получат болниците за сметка на оперативния резерв на касата, което прави общо 921 млн. лв. за 2008 г. Касата все още не е изплатила 17 млн. лв. на частната болница „Токуда“, както и около 3 млн. лв. на други болници в страната. Средствата обаче ще бъдат осигурени с прехвърлянето на суми от оперативния резерв, както и с пренасочването на 6 млн. лв. от административни икономии на касата, казват от институцията. Именно затова е толкова важно в бюджета за 2009 г. да се заложат по-високи цени и повече средства за клинични пътеки. В противен случай е много вероятно НЗОК да остане без ресурс за покриване на разходите в болничната помощ. Средствата в доболничната помощ трябва да се увеличат. У нас за преглед при джипи НЗОК заплаща 3 лева, съобщи д-р Румяна Тодорова. Само в България лекар получава 1,5 евро за труда си При тази цена е странно как изобщо има желаещи да инвестират 5 години в образование, после две години специализация и т.н., докато станат лекари, които могат да ни преглеждат, диагностицират и лекуват, разбира се. Такова унизително заплащане няма никъде по света, категорични са и лекарите, и НЗОК. Затова от институцията предлагат през 2009 г. цената на преглед при личния лекар да се увеличи от 3 на 8 лева. Това би била съществена стъпка в подобряване на съотношението на заплащане в извънболничната спрямо болничната помощ. Така според експертите ще се елиминират и фиктивните дейности, както и дейностите, които не се отчитат от общопрактикуващите лекари поради ниското заплащане. В момента за първична извънболнична помощ здравната каса има осигурени около 126 млн. лв. Икономиите от разходи, направени към средата на годината, са около 11 млн. лв. Те ще бъдат разпределени между всички лични лекари в страната на база на качество. Това означава, че в края на годината джипитата ще получат допълнително средно по около 2200 лева. Увеличаването на средствата в първичната помощ ще е основен фактор за оптимизиране и намаляване на парите в болничната помощ, твърдят от здравната каса. За следващата година оттам са предвидили изследвания за над 2 млн. лв. повече, което е с 5% повече в сравнение със сега. От 1 октомври НЗОК бе принудена да увеличи с 10% цената за изследвания в клинични лаборатории и рентген. С 8% поскъпнаха изследванията за микропаразити, вирусология и обща клинична патология, а с 12% - изследванията в имунологията. Общите средства за медико-диагностични дейности тази година бяха над 55 млн. лв. Според НЗОК те ще са достатъчни да покрият разходите до края на годината, но въпреки това се наложи увеличение на броя на направленията с около 500 000, или за сума около 1,5 млн. лв. При тези цифри няма как да не се запитаме какво ще се случи, ако финансовото министерство не приеме предложенията на НЗОК за нарастване на средствата за 2009 г. с 500 млн. лв. Разчетите са на база 8% здравна вноска от 1 януари 2009 г. вместо досегашните 6%. Ръстът е с около 600 млн. лв., които ще дойдат от държавата, а не от работещите, обещават управляващите. Така или иначе средствата са недостатъчни. Министърът на здравеопазването поиска 5% от БВП следващата година да се отделят за здравеопазване (за сравнение т.г. са отделени едва 4,2%). При демографския срив, при увеличаването на заболеваемостта, при липсата на профилактика и т.н. и 5% ще са недостатъчни, твърдят експертите. Когато реформата в здравеопазването стартира преди 7-8 години, разчетите бяха през 2008-2010 г. вноската за здраве да е достигнала 12%. Шест на сто вноска беше разчетена само за доболничната помощ. Нещата не са променени вече 5-6 години, въпреки че болничната помощ влезе в публичната система само 6 месеца след старта на реформата. Здравният министър все още не е гарантирал един основен здравен пакет, който да се поема 100-процентово от НЗОК. А битките за частните здравни фондове, които искат да влязат в системата, за да усвояват част от обществения ресурс, тепърва се разгарят. Средствата, за които ще се борят през 2009-2010 г. частните дружества, са около 600 млн. лв. 2,9 млрд. лева поискаха за здраве през 2009 г. лекарите Българските лекари и стоматолози поискаха 2,9 млрд. лева за здраве през 2009 г., или с 1,2 млрд. лева повече от средствата, гласувани тази година. От БЛС настояват за здравноосигурителни плащания през следващата година да се заложат 2,8 млн. лева. За първичната извънболнична помощ да се гласуват 258 млн. лева, за специализирана медицинска помощ – 271 млн. лева, а за стоматологична помощ – 138 млн. лева. Още 88 млн. лева трябват за медико-диагностични дейности и 325 млн. лева за плащането на лекарства за домашно лечение, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели. За здравните плащания в болниците лекарският съюз е предложил да се отделят 1,7 млрд. лева. Толкова е бюджетът на цялата здравна каса за тази година. Общите разчети м.г. на здравната каса и съсловието при преговорите за рамковия договор за 2008-а, който не бе подписан, бяха за около 2,4 млрд. лева. Народното събрание миналата година отпусна едва 1,7 млрд. лв, с което попари надеждите на лекарите за реформа в системата.