Парламентът отхвърли вчера проекторешението на ДСБ, с което се иска политическата корупция да се приеме като заплаха за национална сигурност. Мотивът на управляващите: колкото и проекторешения да внасят от ДСБ, тяхното управление ще остане символ на политическа корупция. Тоест мнозинството твърдо е решило да се придържа към принципа, че не може крадецът да вика дръжте крадеца. И за да покажат колко са прави, могат да дадат примери. Да речем, как по времето на кабинета „Костов“ на един министър му бяха сложили прякор 10%, как други забогатяха сериозно, а БГА „Балкан“ бе продадена за жълти стотинки. Без да е съвсем ясно при кого отидоха комисионите. От ДСБ пък могат да кажат, че това е нищо на фона на управлението на НДСВ, което продаде БТК за нищожни пари, игра с външния дълг и върна имотите на царя, част от които са спорни. В добавка може да изредят палатите на Доган и да попитат защо някои по-първи хора в ДПС станаха свръхбогати, при положение че докато Костов беше на власт, автопаркът пред централата им се състоеше предимно от стари коли. Друг е въпросът дали така трябва да се прави. Факт е, че всяко управление бърка в кацата с меда. Но също така е факт, че е време да се поставят някакви норми и тази практика да бъде намалена, ако политиците имат чувство за самосъхранение. В противен случай ще им се поиска сметка – било чрез пълното омерзение на избирателите от тях, било със санкции от ЕС.