Всичко започна от една обикновена рутинна проверка в МВР, която комисията по вътрешен ред и сигурност поиска преди по-малко от година. Оказа се, че съществуват много проблеми във връзка с използването на специални разузнавателни средства (СРС). Съгласно Закона за СРС искането за използване на специални разузнавателни средства трябва да съдържа комплект от атрибути – да бъде мотивирано, в него да е посочено какво се иска, защо и от кого. То трябва да съдържа и определени данни - следствено и оперативно дело. Събитията от последните дни показаха, че се заобикаля законът с даването на справки за телефонните разговори на народни представители, какъвто е случаят с Татяна Дончева и Минчо Спасов. Някои представители на службите твърдят, че справките не са СРС Смятам, че и те са специални разузнавателни средства, защото минават към графата кореспонденция на дадено лице. В чл. 2 на Закона за СРС изрично е посочено, че кореспонденцията е лична и получаването на информация за нея от службите е специално разузнавателно средство. За мен случващото се е възстановяване на старите грозни практики на бившата Държавна сигурност, която и сега работи в ДАНС. Благодарение на тях се заобикаля законът. Управляващите се опитват да се оправдаят с цитати от Закона за електронни медии, инструкции, наредби и т. н. Твърдят, че става дума за обикновена разпечатка. Ако е така, защо оперативните работници не са поискали справка от мобилните оператори? Отговорът е елементарен – защото те няма да им я дадат, нямат това право. Механизмът, който се използва, е порочен – пише се искане за информация, в него се твърди, че става дума за „оперативна необходимост“ и се изпраща в отдел „Оперативно-технически операции“ (ОТО). Оттам веднага правят справката, защото това е тяхно задължение. Така е по закон. Според мен големият проблем е в искането – кой го прави, на кого се докладва и подава информация. Вчера излезе наяве и грозният пример, че председател на служба за сигурност в ДАНС иска проверка на телефонни номера на народни представители. Става дума за човек, който може да проверява само собствените служители, но не и депутати, бизнесмени и граждани. Въпросът е дали в конкретния случай става дума за празнота в закона, или за превишаване на правата. Обяснението дойде от Върховния касационен съд. Неотдавна един от зам.-председателите му заяви, че съдиите дават разрешение за използване на СРС, защото ги е страх да не ги обвинят в спиране на дадено разследване. За мен това е бягство от отговорност. Магистратите трябва да разрешават СРС, след като е мотивирано искането и са представени необходимите документи. Но най-грозното според мен е, че в момента част от ДАНС се използва за разчистване на сметки вътре в самото БСП. Говори се, че партията е свързана с определени финансови кръгове. Може би агенцията се ползва за разчистване на сметки между тях. И за битка за политическо надмощие в партията. Като се има предвид, че в интригата беше включен и Минчо Спасов от НДСВ, може да се окаже, че по този начин се държи в напрежение и единият от коалиционните партньори на БСП. Лично за мен това е много порочно, опасно и скандално. Затова е необходимо да се вземат незабавни мерки да се преустанови. Необходима е промяна в законите – да се разпише кой може да иска използването на СРС. В наредбата трябва да се опише процедурата, по която ще става това. Неизбежен е и общественият контрол над ДАНС. Проблемът е, че управляващите от година не искат да се създаде постоянна комисия в парламента, която да контролира службите, включително и ДАНС. Сега разбираме защо се прави това.