"Икономист" Кемал Ататюрк, бащата на съвременна Турция, е спасил стотици арменски жени и деца от масовото клане, извършено от османските сили по време на и след Първата световна война. Тази неразказана история, която със сгурност ще изненада много от днешните турци, е едно от многото сведения, събрани от Музея на арменския геноцид в Ереван и "скоро ще бъде разкрита на нашия уебсайт", обещава Хайк Демоян, директор на музея. Неговият проект е още един пример за променящите се отношения между Турция и Армения. На 6 септември президентът Абдуллах Гюл стана първият турски лидер, който посети Армения, където отиде, за да присъства на футболен мач. Решението на Гюл да приеме поканата на арменския президент Серж Саркисян породи очаквания, че Турция може да установи дипломатически отношения и да отвори границата, която затвори по време на сраженията през 90-те години на миналия век между Армения и Азербайджан заради Нагорни Карабах. Външните министри на двете страни се планира да се срещнат в Ню Йорк тази седмица. Армения обещава да признае турските граници и да разреши на екип историци да разследват съдбата на османските арменци. Помирението може да наклони баланса на властта в Кавказ Помирението между Турция и Армения може да наклони баланса на властта в Кавказ. Русия е най-близкият съюзник на Армения. Тя има две бази и около 2000 военни там. Войната в Грузия накара Армения да преосмисли своята позиция. Около 70 процента от доставките за Армения преминават през Грузия, а това бе нарушено при бомбардировките на Русия. Мирът с Турция ще даде на Армения нова връзка с външния свят. Някои смятат, че Русия също ще бъде доволна. "Това би позволило на Русия да маргинализира и да насочи по-сериозно вниманието си към Грузия", твърди Александър Искандарян, директор на Кавказкия институт за медии. Свалянето на преградите с Армения ще укрепи влиянието на Турция в региона. То може също да помогне да бъде спряна резолюцията, предложена от американския Конгрес, която определя избиването на арменци през 1915 г. като геноцид. Това разочарова арменската диаспора, която лобира за признаване на геноцида. Анкара залага капан? Някои говорят за "турски капан", имащ за цел пренаписване на историята, за да бъде освободена от отговорност Турция. Действително, ястребите в Турция оказват натиск върху Армения да престане с твърденията за геноцида. Дори още по-дръзко очакване на ястребите е по-добрите отношения с Армения да бъдат отново обвързани с напредъка по въпроса за Нагорни Карабах. Поне Гюл обаче изглежда решен да продължи напред. "Ако позволим на динамиката, задействана от мача в Ереван, да се изплъзне, може да се наложи да чакаме още 15-20 години, за да се появи нов подобен шанс", казва той.