„Ню Йорк таймс“ След като Европа и Азия отричат необходимостта от спасение в американски стил за своите банки, кризата може да застраши и друга група страни – тези в Източна Европа, Латинска Америка и Африка, които разчитат на чуждия капитал и са обременени с търговски дефицити също като САЩ. Разтревожен от заплахата, управителният директор на МВФ Доминик Строс-Кан настоява за многостранни консултации, включващи САЩ, Европа, Китай и други финансови сили, на които да се изработят координирани ответни действия на кризата. Инициативата на Доминик Строс - Кан „Изправени сме пред системна криза и се нуждаем от системен отговор“, казва Строс-Кан в интервю в сряда. „МВФ е правилното място за организиране на световен план за справяне със слабостта на световната финансова система.“ Неговата инициатива е опит да постави МВФ отново в центъра на световните събития – роля, която фондът игра в предишни финансови кризи в Азия, Русия и Латинска Америка, но не и в сегашния трус. Независимо от успеха на предложението му икономистите са на мнение, че Строс-Кан, бивш френски финансов министър, е идентифицирал правилно риска. При редуцираните капиталови потоци кризата ще застраши страните от Прибалтика до Африка, които разчитат на чуждите валути за финансиране на дефицитите си. Централна и Източна Европа са най-уязвими „Има много страни, в които ще настъпи паника, ако спрете капиталовите потоци“, казва Томас Майер, главен икономист за Европа в Deutsche Bank, Лондон. „Предвид високите дефицити по текущите им сметки държавите от Централна и Източна Европа са най-уязвими.“ Втората група страни са тези, които изнасят нефт или други суровини и са зависими от спад в цените – нещо, което икономистите предвиждат, че ще се случи, ако кризата спъне растежа. Нефтът рязко поевтиня миналата седмица, когато Уолстрийт се олюля, но отново се надигна, когато се появиха надежди за правителствено спасение. „Ако световната икономика изпадне в нещо като глобална рецесия идната година, рискът за тези страни ще нарасне“, казва Майкъл Муса, старши сътрудник в Peterson Institute for International Economics. Червени знаменца на картата Има повече от 20 страни с дефицити по текущите сметки, които надвишават 5% от производствената им продукция. Според Строс-Кан това ги поставя в категорията на застрашените. Шефът на МВФ не назова имена, но външни икономисти посочиха България, Естония, Румъния и Турция сред европейските страни, отбелязани с червени знаменца на картата. В Африка повод за притеснение дават Нигерия и Южна Африка, а в Латинска Америка – Венецуела и Еквадор. Този списък, казва Строс-Кан, не включва четирите най-големи нововъзникнали пазари – Китай, Русия, Бразилия и Индия. Те имат стабилни търговски излишъци или стотици милиарди чуждестранен валутен резерв, макар че Русия може да пострада от спад в цените на петрола. Според икономистите Западна Европа едва ли ще бъде сериозно засегната, независимо че доста от банките държат ипотечно обвързани активи. Това прави европейските власти по-малко склонни да се вслушат в призивите на американското финансово министерство да предприемат действия за подкрепа на собствените си финансови системи. Американският финансов министър Хенри М. Полсън-Джуниър устоя на натиска на Конгреса да остави чуждите банки зад борда на спасителния кораб. Представители на администрацията обаче твърдят, че смятат да формулират приоритетни критерии за банките, които ще получат помощ, като се опират на това дали правителството ще иска да помогне с ликвидационния процес. София и Букурещ трупат дефицити Две от най-сериозно застрашените страни се намират на източната граница на Европа. България и Румъния натрупаха високи дефицити по текущите си сметки и икономиките им прегряват. „Те се разрастват твърде бързо или заемат твърде много“, казва Петер Акош Бод, бивш президент на Унгарската централна банка. „Ако капиталът внезапно спре, те ще увиснат над дълбока пропаст.“ Латинска Америка е постоянен източник на проблеми предвид историята й, изпъстрена с лоши фискални политики. За момента няколко страни, най-вече Венецуела, се възползват от високите цени на петрола. МВФ – страничен наблюдател Ако обаче нефтът и другите суровини започнат да падат, казва Джон Уилямсън от Peterson Institute, Южна Америка ще бъде събудена от блажения комфорт. Строс-Кан признава, че МВФ ще бъде предимно страничен наблюдател в тази криза, тъй като проблемите са започнали в САЩ и си остават в техните банки. И добавя, че фондът може да участва като съветник. Сред неговите предложения е и следното: вместо да закупува лоши ипотечно обвързани книжа от банките, министерството може да ги размени за облигации. Според него това ще е по-евтин вариант, който ще остави част от риска при банките. Натиск върху Китай Строс-Кан възнамерява да се заеме и с един от най-политически обагрените проблеми, с които фондът се е сблъсквал – увеличаването на натиска върху Китай да позволи ревалоризация на юана. Критиците от администрацията на Буш и от Конгреса смятат, че МВФ не е притиснал достатъчно Китай по въпроса за валутата. Строс-Кан признава, че ще е трудно да предприеме по-строги мерки предвид политиката, която фондът е избрал да следва. Последната многостранна консултация на МВФ за дискутиране на световните проблеми беше през 2006 г. В нея взеха участие Китай, Япония, Европейският съюз, Саудитска Арабия и САЩ. Строс-Кан не каза кои страни ще бъдат свикани на масата за преговори този път, но според някои източници ще се съберат пак същите участнички плюс някои от новите пазари като Бразилия и Русия.