Филиз Хюсменова, евродепутат от ДПС и зам.-председател на Комисията по регионално развитие в ЕП До края на годината в Комисията по регионално развитие на Европейския парламент предстои да се разглеждат доклади, които ще имат ключово значение за бъдещето на кохезионната политика през новия програмен период след 2013 г. Става въпрос за сближаването на европейските региони, което се изразява в постепенното заличаване на икономическите и социалните им различия. Новата кохезионна политика ще трябва да е в състояние да отговори на редица предизвикателства, с които се сблъскват регионите и държавите членки: глобализация, демографски промени и социално напрежение, промяна в климата и увеличени цени на енергията Петият кохезионен доклад на Европейската комисия /ЕК/ показа някои теми за дискусия. Те ще се конкретизират през октомври, когато ЕК ще представи Зелена книга относно териториалното сближаване. Дебатът е от значение за нас, защото за България тези условия също са налице. И заради друго. Една от най-големите надежди, които имахме при влизането ни в ЕС, че ще се сближава стандартът ни на живот до европейския, се превърна в притеснение за неговите темпове и съмнение за възможността му. Този проблем, както и трудностите, които срещаме в усвояването на евросредствата, предизвикват въпроса: могат ли да бъдат повлияни по някакъв начин от общата политика на сближаване. Моят категоричен отговор е „да”, като с него по никакъв начин не пренебрегвам усилията, които страната ни трябва да положи по спазване на правилата и процедурите, по прозрачност на процесите и премахване на условията за корупция, по повишаване на административния си капацитет Политиците и експертите в областта на регионалното развитие повдигат въпроса за по-точното определяне на понятието териториално сближаване. Предишна дефиниция го определяше като характеристика, която отчита достъпа на гражданите до различни услуги. Ако достъпът е приблизително еднакъв, то тогава има сближаване. Това понятие влезе като основен елемент в Договора от Лисабон, който се ратифицира от държавите членки. В него териториалното сближаване беше включено като цел на съюза заедно с целите за икономическо и социално сближаване. Затова то все повече се нуждае от точно дефиниране. Разбира се, че има гласове и против това искане. За българите може би е ясно, че сближаването ни трябва да се състои в подобряване на икономическите показатели на страната, изравняване на заплащането на труда, увеличаване на свободното време. В този смисъл дефинирането на понятието може би не изглежда толкова важно за нас, но новото определение ще се отрази в нов алгоритъм за разпределение на средствата. Въпрос, който се повдига в дискусията, е, че изоставащите региони бяха и през настоящия програмен период са в центъра на кохезионната политика. Средствата от Кохезионния фонд се насочваха предимно към тях. Вече се настоява политиката да се разпростре върху цялата територия на ЕС. Като аргумент се сочи, че политиката на сближаване не е само механизъм за солидарност, чрез който по-развитите страни подпомагат по-бедните а и инструмент за стимулиране на потенциала за развитие на всички европейски региони. На дневен ред в дебатите стои въпросът за опростяване на процедурите и намаляване на бюрокрацията при сближаването на регионите. Либералите в Европарламента смятаме, че с цел опростяване и ефективност е необходимо да се прецени доколко през следващия програмен период е възможно да се обединят различните европейски фондове, главно ЕФРР, ЕСФ и Кохезионния фонд. Бихме искали Европейската комисия да направи равносметка за партньорството си с държавите членки при изработването на националните стратегически референтни рамки и на оперативните програми. Ще е необходимо да се припомни и задължението за публично обсъждане на програмите с гражданите и да се изисква да се подобри участието им. В момента управлението на структурните фондове в България е по-централизирано, но общата тенденция в развитието на европейската регионална политика е в обратна посока. Намирам това положение за естествен етап, докато страната ни придобие опит. Сътрудничеството между регионите включва възможността за използване на добрия опит на по-напредналите държави. За България е от изключително значение да се възползва от добрите решения на проблемите, намерени от други европейски страни. Обменът на добри практики предстои да се обсъжда в дебата за бъдещето на европейската регионална политика. В специален доклад на тази тема либералите в Европарламента предлагат Европейската комисия да учреди специален отдел възможно най-бързо, а в бюджета на ЕС да се включи перо за добри практики. България е заинтересована от разработването на единен инструментариум за прилагането на кохезионната политика в ЕС - обучение, информация, ресурси, да има силна координация между различните политики. За нас би било добре да се разработят общи инструменти за области с еднакво развитие, тъй като крайните цели са еднакви за всички държави.