Мила Григорова, „Галъп Интернешънъл“, специално за „Класа“ Най-важно за висшето образование е да дава умения за работа с нова информация, както и боравене с нови технологии, защото без тях е трудно да се намери висококвалифицирана и съответно добре платена работа. Такова мнение изрази мнозинството българи в най-новото изследване на образованието, проведено от ББСС „Галъп Интернешънъл“. Дали университетите у нас отговарят на тези важни за българското общество критерии и дават ли достатъчно знания и умения на студентите – оценка „Добър 4” поставят българите на висшето образование у нас. Интересното тук е, че завършилите висше образование са до известна степен разочаровани от това, което са получили и дават по-ниска средна оценка, отколкото хората с по-ниско образование. Преобладаващото сред българите мнение е, че висшето ни образование не се е променило съществено нито към добро, нито към лошо в последните години. Въпреки това песимистите са повече от оптимистите – 23% смятат, че качеството на академичното образование се е влошило, срещу 16% на мнение, че нещата са се подобрили. Важно е обаче да се отбележи, че хората с материално положение над средното, именно тези, които биха могли да имат по-големи наблюдения за чуждите университети и да сравняват наше с чуждо, са по-големите оптимисти за качеството на българското висше образование. На фона на относително ниските студентски такси за държавните университети у нас, готовността на българите да плащат много за висше образование все още не е много голяма. Въпреки това общественото мнение започва лека-полека да свиква с идеята, че евтиното и качествено висше образование е останало в социалистическото минало и все повече би трябвало да се приближаваме към модела на западноевропейското и американското висше образование, където е нормално семействата с години да събират пари или да теглят кредити, за да изучат децата си. В момента системата на висшето ни образование е в странна позиция – поддържа ниски цени на обучението, като в същото време се стреми да се модернизира, а университетите недоволстват от ниските държавни субсидии. Почти половината българи са на мнение, че е нормално да се плаща много за висше образование, а близо 45% биха изтеглили кредит, за да инвестират в образованието си и да получат високоплатена работа в бъдеще. Но, ако ще плащат повече, те искат и повече сигурност какво реално ще получат. „Високоплатената работа” се превръща във все по-важен критерий за оценка на качество на образованието изобщо: не само университетското, но и средното. Получаването на висше образование все още се възприема като най-прекия път към намирането на добре платена работа базирана на по-високата квалификация. В същото време обаче много висок процент от българите (44%) са на мнение, че ако висшето образование не гарантира добра професия, не е задължително да минават през него, за да се реализират добре. Има и важни промени и в нагласите към самото образование като процес: например, че човек трябва да редува образование с работа. Или, че няма окончателно придобито „знание”, което се гарантира с тапията за висшист, затова човек може и трябва да има институционализирани възможности да се дообразова и след като е излязъл от университета. Така нареченото „учене през целия живот”, или постоянно обновяване на квалификацията и на завършилите - нещо, което за съжаление е все още по-скоро изключение, отколкото масова практика у нас. В този смисъл, изглежда, представата за съвременно висше образование все повече се доближава до идеята за висококачествена услуга на пазарен принцип: в нея се инвестират време, усилия и пари от всички страни в условията на реална конкуренция между университетите. Изследването е проведено през първите десет дни на септември, национално представително е и обхваща 1004 избиратели чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 година.