Президент, социален министър и сие единодушно се похвалиха вчера на конференция в „Радисън“ с успехите, постигнати в сферата на детската грижа. Не пропуснаха да споменат ремонтирания и преустроен дом в с. Могилино, придобил преди време печалната слава на мъчилище за болни деца. Потупаха по рамото бизнеса, който инвестирал над 800 000 лева в изграждането на детски заведения и площадки. Обещаха светло бъдеще на майките, които тепърва ще забременеят, и на бабите, които ще отменят майките в грижата за малките бебета. Защото статистиката показвала, че жените раждат повече, когато работят. И размахаха пръст на онези безотговорни родители, които зарязват децата си по социалните домове. Едва ли някой се съмнява в добрите намерения на президента, социалния министър и сие. Нали те са част от обществото ни и както всички нас милеят за българските деца!? Но както си милеят, така и си затварят очите пред реалността. А тя е повече от страшна: статистиката отчита, че броят на децата в социалните домове намалява, а той всъщност расте! От година на година здравословното състояние на тия деца се влошава, а родната здравна система не предприема нищо срещу това опасно явление. Децата от сиропиталищата ходят на училище и минават от клас в клас, а остават почти неграмотни. И преди да навършат пълнолетие, поемат по два пътя – момчетата, в кримиконтингента, момичетата, в проституцията. А нещастниците, родени с физически или психически недъг, остават обречени на нечовешко съществуване между четирите стени на социалния дом, където са настанени. Защо се случва всичко това? Защото и президентът, и социалният министър, и сие сякаш са забравили, че реформа се прави със закони, кадри, пари и наказания. Приемаш адекватен закон, който наистина е в интерес на детето, плащаш на кадрите адекватни заплати и изискваш от тях да го спазват. Не го ли спазват, налагаш им наказания. Не се ли случи това, ще си останем с хвалбите за успехите. И с мимикрията за адекватна грижа за децата, умело демонстрирана от властта.