Краят на икономиката на кредитните карти
Най-революционната идея в съвременната търговия е и една от най-старите. Ако искате да купите нещо, всъщност ще трябва и да го платите. И ето как се връщаме от икономическия модел „вземи назаем и купи“ към „кеш & кери“ модела на нашите баби и дядовци.
Даниел Грос, „Слейт“
Най-революционната идея в съвременната търговия е и една от най-старите. Ако искате да купите нещо, всъщност ще трябва и да го платите. И ето как се връщаме от икономическия модел „вземи назаем и купи“ към „кеш & кери“ модела на нашите баби и дядовци.
В „Малка къща в прерията“ магазинът на семейство Олесон може и да дава на кредит на мама и татко Ингълс, но широко разпространеният потребителски кредит е доста нов феномен. Началото му е през 20-те години на ХХ век, когато по-скъпите промишлени стоки като коли и хладилници започват да се произвеждат масово. Кредитната вълна набра скорост през 60-те, когато Банк ъф Америка започна да бомбардира Калифорния с празни бланки на заявления за кредитни карти.
В следващите десетилетия потребителският кредит доби такава популярност, че плащането кеш стана старомодно. Искате нов пикап „Додж Рам“ за $32 530? Сключете договор за лизинг. Старата къща ви омръзна? Подпишете 100% ипотека и купувайте. Фейс лифтинг? Околосветско пътешествие? Нов компютър? 300-доларова суши вечеря в „Нобу“? Вадете пластмасовата картичка. Именно бездънният порив на кредиторите да кредитират и на кредитополучателите да взимат подклаждаше неуморното оживление на потребителската икономика от началото на 90-те г., вкара я в кратката рецесия през 2001 г. и я свали до кредитния крах през 2007 г.
Непаричните плащания рязко намаляха
Много от кредиторите, които предоставяха безотговорно кредити тогава, в момента реагират като двадесетгодишни хлапета, които след поредица от неуспешни срещи дават обет за целомъдрие. Студентите, които се връщат в колежа, разбират, че студентските им кредити са се изпарили. Магазинерите, които продаваха на кредит на всеки дишащ клиент, се обръщат към финансовите инспектори, въоръжени със специален софтуер, за да изтръскат джобовете на някой нехранимайко. Ако по-високите лихви и такси не уплашат длъжниците им, компаниите за кредитни карти започват да затварят кредитни линии. „Предвиждахме, че кредитният срив ще има последици“, казва Къртис Арнолд, основател на CardRatings.com. „Обаче съкращаването на кредитни линии от големите компании за кредитни карти в последните шест месеца е направо безпрецедентно.“
Този шок за системата може да нанесе още травми на вече крехката психика на потребителя. Написването на чек или приспадането на цената на чифт обувки директно от банковата сметка крие много по-голям емоционален залог от потъването на сумата за чифт мокасини „Алън Едмъндс“ във вашата платинена „Американ Експрес“. Добре дошли на концерта „болката от плащането“, казва Дан Ариели, автор на „Предвидимо ирационален“ (нещо, което родителите на студентите от университета Дюк си мислят всеки семестър.).
50 цента за всяка хапка или 30 долара за ястие?
Представете си, че съществува ресторант, който вместо да ви иска $30 за ястие, ви таксува 50 цента за всяка хапка. А сервитьорът стои до масата и прибира парите след всяко отхапване. Това би била една изключително неприятна вечеря. Кредитът поставя безопасна дистанция между екстаза на консумирането и агонията на плащането и така ни кара да се чувстваме по-добре. По думите на Ариели: „Ако е по-трудно да получат кредит, хората ще усетят болката от плащането и ще харчат по-малко.“
Свободният достъп до кредит променя и метода на изчисление, по който хората смятат какво могат да си позволят. Прахосването на $6000 за седмица в Тоскана може да стане по-малко приемливо, ако трябва да платиш всичко следващия месец. Ако можеш да си кажеш, че това е нещо, което се случва веднъж в живота и за което ще плащаш през следващите три години, то веднага се превръща в изгодна сделка. На кредит събота вечер значи вечеря и кино. Когато плащаш кеш и имаш фиксиран бюджет, събота вечер значи или вечеря, или кино.
Все повече хора са принудени да правят неудобни избори
Свиването на кредита кара все повече хора да правят неудобни избори. Кредитният гигант „МастърКард“ съобщи, че за второто тримесечие брутният доларов обем (GDV) на кредитните задължения, които са направени в САЩ, е скочил само с 0,7% от 2007 г. насам, докато брутният доларов обем на дебитните задължения се е повишил с 15,8%. От голямата верига „Тарджет“ в края на август съобщиха, че през второто тримесечие за първи път в историята им процентът на продажби, таксувани към кредитни карти, е спаднал, тъй като компанията е предприела „агресивно съкращение на кредитните линии и значително свиване на всички аспекти на подписването на кредитни полици“ (в превод: „На теб не ти даваме на кредит!“)
Ударен е и жилищният пазар. През 2007 г. по данни на Националната асоциация на посредниците на недвижими имоти 45% от хората, които са си купили имот за първи път, не са правили сделки без паричен залог, а междинните купувачи на дом за първи път са финансирали огромните 98% от покупката. Ипотеките без паричен залог, по подобие на президентската кандидатура на Руди Джулиани, започнаха да се стопяват към края на 2007 и почти изчезнаха през тежката зима на 2008 г. Не е учудващо, че продажбите на стари имоти паднаха с 13,2% през юли спрямо миналата година, докато продажбите на нови имоти се сринаха с 35,3%.
В резултат на липсата на кредит нещата изглеждат на потребителите по-скъпи дори и ако са на почти същата цена. А в свят на кредитен недостиг потреблението ще прилича на вечеря в кошмарния ресторант на Дан Ариели – поредица от малки хапки, а не угощение на шведска маса.