Деа Маркова, „Политикъл Кепитал“ От есента на миналата година приоритетът на българските банки сякаш се смени от това „да дадат възможност на клиентите си да осъществят мечтите си” чрез потребителски кредит в желанието да ги „направят по-богати” посредством по-висока лихва на спестовните им влогове. Спад на лихвите не се очаква, но е възможно, освен предизвикателство за потребителите на кредит, това да се окаже и предимство в привличането на чужди инвестиции. Представители на финансовия сектор често прогнозират, че корекцията на лихвите в посока нагоре ще продължи и през есента на 2008. Показателно за тази тенденция е движението им през лятото. Цената на гражданските заеми се покачва по-бързо от тези на корпоративните, като средните нива през юли са достигнали 11,15% за кредити в лева и 9,25% за кредити в евро, показва статистиката на БНБ. Покачването е с 1,07 процентни пункта за левовите и с 0,93 за тези в евро в сравнение с началото на годината. Ипотечните кредити през юли са били с лихва 9,07% в лева и 7,81% в евро, с покачване 1,04 и съответно 0,48 процентни пункта от януари 2008. Това движение на лихвите афектира не само новите, а и старите банкови клиенти, тъй като договорите на много банки предвиждат динамичен лихвен процент при кредитиране. Въпреки това спадът в потреблението на кредити не е чувствителен. През юли потреблението на кредит в частния сектор е достигнало 71,5% от БВП, ръст от 52,8% на годишна база. Корпоративните и жилищните кредити са се увеличили съответно с 55% и 50%. Очаква се ръстът на лихвените проценти да повлияе пазара, като забави ръста му до 46% за годината. Най-засегнато вероятно ще е потреблението на жилищни кредити, което се очаква да се стабилизира на 42-43% годишен растеж. Въпреки скока на лихвите обаче, ръстът на ипотечните кредити у нас продължава да бъде почти 10 пъти по-висок в сравнение с останалите страни в ЕС. Тези данни показват ниска еластичност на кредитния пазар към растежа на лихвите. Това е разбираемо, с оглед на факта, че България е страна с все още ниско ниво на депозитите и висока инфлация. Значителен определящ фактор на цената на потребителските и жилищни заеми е стойността на ресурса. Индексите Софибор и Евробор, които отразяват котировките на необезпечените депозити в лева или евро на българския или международния банков пазар, са достигнали рекордно високи нива. В повечето случаи банките определят стойността на кредитите си въз основа на тези индекси, като добавят фиксирана надбавка. На националния пазар една от причините за ръста на Софибор е покачването на лихвите по депозити в левове на граждански и юридически лица. При годишна инфлация от 13-14% потребителите търсят по-високи лихви за влоговете си, които да предпазят спестяванията им от обезценяване. Допълнителен фактор е увеличаването на изискванията на задължителен минимален резерв, т.е. на частта от банковите депозити, които институциите трябва да запазят в хазната си, с близо 50% миналата есен. Това намали наличните за кредитиране средства и банките реагираха с повишаване на цената им. В международен план движението по Евробор отразява нестабилността на финансовите пазари. В основата на тази криза е практиката в световен мащаб, силно изразена в американския ипотечен пазар, да се дават кредити на потребители, които нямат възможността да ги върнат в необходимия срок – т. нар. лоши кредити. По тази причина няколко значителни по-големина финансови институции като „Беър Стърнс“ и „Нортън Рок“ бяха на прага на фалита и често се спекулираше, че повечето засегнати банки укриват реалните си загуби. По тази причина спадна доверието между финансовите институции и това се отрази на цената, на която те са склонни да дават заеми една на друга. Допълнителен натиск на кредитния пазар оказва и намаляването на финансовите средства, налични в банковата система. Резултат от забавения икономически ръст в световен мащаб е намаляване на сумите в банковите депозити. Така кредитът се оказва стока с високо търсене и намаляващо предлагане, което увеличава цената му. Показател за тази динамика е увеличението на Евробор до 5.39% на годишна база; 0.83 процентни пункта увеличение от същия период на миналата година. Известно е, че голяма част от българските банки са собственост на международни финансови институции. През последните 4-5 години това допринесе за увеличение на потреблението на кредит у нас, защото дава достъп до международен ресурс на един малък по обем пазар. Нормално е една развиваща се икономика да заема повече, отколкото влага. Това е необходим риск, стимулиран успешно от степента на външно финансиране на българските банки. По време на глобална рецесия обаче това предимство се оказва недостатък. Макар пазарът у нас да е малък в сравнение със световното търсене и предлагане на кредит, той не е застрахован от международните финансови бури. Подобна динамика се наблюдава и в други икономики в Източна Европа. Румъния, в частност, има един от най-високите основни лихвени проценти в ЕС, както и много високи лихви по потребителските влогове. До лятото на 2007 кредитният пазар в Румъния се характеризираше с агресивно предлагане на кредит и високо доверие в потребителите, чиито вноски достигаха до 65% от месечната им заплата. Твърде либерално кредитиране, най-вече заеми, деноминирани в чужда валута, поставиха страната в списъка на едни от най-рисковите икономики в Европа, Близкия изток и Африка според „Стандарт енд Пуърс“. (Тук трябва да се отбележи, че по ниво на потребителски кредит България и Румъния се доближават значително – 915 и съответно 920 евро на глава от населението, отчетени в края на 2007.) Значително увеличение на инфлацията в Румъния и спад на валутата през есента на 2007 г. са индикатори, че прогнозираната опасност от прегряване на румънската икономика е била реална. Централната банка в Букурещ реагира на тези сигнали, като повиши основния лихвен процент до 7.5%. В момента той превишава 10%. Успоредно с ОЛП се повиши и средната лихва на междубанковите кредити, отразена в румънския еквивалент на Софибор – Робор. Само през 2008 г. той се е покачил от 8.56 до 13.06 на 12-месечна база. В момента средната лихва за депозит в Румъния е 10.24%, а за кредит близо 13.5%. Въпреки това Румъния не страда от липса на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ). ПЧИ вероятно ще преминат прага от 10 милиарда евро тази година след почти двойно увеличение на инвестициите през първите пет месеца на 2008 г. в сравнение със същия период от миналата година. На практика ефектът на висок лихвен процент върху ПЧИ е пропорционален. Той покачва интереса към местната валута и съответно местната икономика. Намалява се и нестабилността на икономиката и негативният ефект на икономическия риск. Това има и позитивен ефект върху платежния баланс, където дефицитът се намалява с вливането на чуждестранна валута чрез преки инвестиции и финансови операции на валутните пазари. За първите пет месеца на 2008 г. ПЧИ са покрили 63% от дефицита по търговската сметка на Румъния, на фона на 36% за същия период миналата година. От тази гледна точка покачването на лихвения процент в България не е изцяло отрицателен феномен. Факт е, че преките инвестиции в страната сa намалели чувствително от 21.1% от БВП през последната четвърт на 2007 г. до 6.3% от БВП през втората четвърт на 2008 г. У нас ефектът на повишаване на цената на местната валута отсъства заради валутния борд, в който се намираме, но остават интересът от влогове в местните банки и ефектът от подобряването на икономическата стабилност. Друга разлика е, че ОЛП на БНБ се определя на пазарен принцип, като средната аритметична величина от стойностите на индекса ЛЕОНИА (справочен индекс на сключените и изпълнени сделки с депозити овърнайт в български левове).Това го прави по-скоро референтна величина, отколкото инструмент в провеждането на парична политика. Разбира се, категорична прогноза за ефекта на лихвения ръст върху чуждестранните инвестиции не може да се направи. Въпреки че позитивната връзка е налице, ефектът на един-единствен фактор върху комплексен процес като прякото чуждестранно инвестиране не може да бъде изолиран.