"Вашингтон пост" Към края на миналата седмица кризата в Грузия вече се бе превърнала в тест за оцеляването на прозападното правителство на Михаил Саакашвили. Руският президент нарече Саакашвили "политически труп" и заяви, че Москва вече няма работа с него, а администрацията на Буш побърза да му изпрати спешна помощ от 1 млн. долара лично чрез вицепрезидента Дик Чейни. Американски представители твърдят, че спасяването на 40-годишния президент е най-добрият начин да бъде наказан режимът на Владимир Путин за безразсъдната интервенция в съседна Грузия миналия месец. В края на краищата няма съмнение, че свалянето от власт на Саакашвили е била първостепенната цел на Кремъл. Иронията се състои в това, че под повърхността на демонстративно арогантната кампания срещу руското войнолюбие американците кипят от гняв срещу Саакашвили. Неговата импулсивна и глупава от военна точка атака срещу южноосетинската столица Цхинвали на 8 август откри пътя за агресията на Путин. Вярно е, че провокациите на контролираните от Русия осетински милиции предшестваха грузинската акция, а завземането впоследствие от руските войски на голяма част от територията на Грузия явно бе предварително планирано и подготвено доста отдавна. Но избухливият Саакашвили необмислено пренебрегна американските предупреждения да не пада в капана на Путин. Той постави в неловко положение и най-твърдите си защитници във Вашингтон и хвърли и собствената си страна, и Съединените щати в битка, която се оказа твърде скъпа и - засега – губеща. Непрекъснато поднася на Вашингтон неприятни изненади Ето защо на същата пресконференция в Държавния департамент, на която държавният секретар Кондолиза Райс обяви, че Грузия ще стане един от най-големите реципиенти на американска помощ, постъпката на Саакашвили отново бе окачествена като грешка от неговата "свръзка" в Държавния департамент Матю Брайза. Ето защо други правителствени представители неофициално са много по-резки в оценките си за човека, който непрекъснато поднася на Вашингтон неприятни изненади. Само девет месеца преди южноосетинските боеве Саакашвили изпрати полицейски части за борба с безредиците срещу демонстрантите в собствената си столица и спря опозиционен телевизионен канал, принуждавайки САЩ да се намесят, за да спасяват политическите свободи, които оправдават американския съюз с Грузия. Истината е, че би било значително по-лесно за Вашингтон да брани Грузия и нейната демокрация, ако не се налагаше да защитава /и да зависи от/ самия Саакашвили. И все пак умело боравещият с медиите Саакашвили с лекота бе преизбран в началото на годината и ще управлява до 2013 г. А една руска победа в стратегията за принудителното му отстраняване би унищожила политическата система на страната. Грубите публични нападки срещу него от Путин и "второто му аз" Дмитрий Медведев, който публично го нарече "луд" и "кучи син", само допринесоха за укрепването на позициите на Саакашвили и във Вашингтон, и в Тбилиси. Въпреки това, ако грузинската демокрация има нужда от Саакашвили, за да оцелее, тя също така има нужда в крайна сметка да си разчисти сметките с него. Когато /и ако/ бъде сложен край на руската окупация и непосредствената заплаха за страната бъде преодоляна, тест за грузинците ще бъде дали са способни да използват демократичните институции, за да разследват и оспорят поведението на президента и да му потърсят отговорност за огромната вреда, която нанесе на страната си.