Строежът на бензиностанции вече не е „масов спорт“
В сферата на продажбата на горива у нас са се очертали 4-5 водещи компании, които активно и добре инвестират в своите мрежи от бензиностанции. Става дума за „Петрол“, „Лукойл“, Shell, OMV, Hellenic Petroleum, които придобиват все по-голям пазарен дял за сметка на малките независими оператори.
Светослав Йорданов, изпълнителен директор на "Петрол" АД
В сферата на продажбата на горива у нас са се очертали 4-5 водещи компании, които активно и добре инвестират в своите мрежи от бензиностанции. Става дума за „Петрол“, „Лукойл“, Shell, OMV, Hellenic Petroleum, които придобиват все по-голям пазарен дял за сметка на малките независими оператори.
Не е тайна и всички знаят, че през 2001 – 2002 г. строителството на бензиностанции в България беше вид национален спорт и бяха построени повече от 2000 обекта. Общият брой в момента надминава 3500 и много голяма част са построени с компромиси за техническите изисквания, екология и пожарна безопасност.
Икономиката, конкуренцията и завишаващите се изисквания към търговците на горива ще наложат тяхното постепенно затваряне. Ние се борим отдавна да бъде създадена една система за реалновременно отчитане на транзакциите на търговските обекти с цел коректно и справедливо събиране на данъчни постъпления от всички участници на пазара. Инициативата за изграждането й е анонсирана още преди пет години.
Многократно сме се срещали със съответните органи, които биха могли да съдействат за изграждането й.
Липсва политическа воля
Трябва да има политическа воля, решение на данъчната администрация и парламента, който да узакони съответните нормативни документи. За съжаление на този етап с идеята не се е стигнало доникъде. Смятаме, че с едно такова решение ще се изградят дисциплина и култура на коректност в този бранш. Като краен резултат, освен че хазната ще получи по наша оценка сума от около 300 милиона лева, ще се създадат равни условия и правила за всички участници в сектора. Сега е много трудно да се остойности и да се каже какъв дял заема сивият сектор в страната. Мисля, че той е поне една трета от пазара у нас.
Иначе пазарът на горива, като основно звено за разпространение на енергоносители, е пряко свързан със състоянието на държавата и нейната икономика. Важни са развитието на транспортните връзки, транзитният трафик през страната, както и потреблението на хората, което е отражение на тяхната покупателна способност. Свидетели сме, че през последните години страната действително бележи сериозен ръст 6-7% на брутния вътрешен продукт (БВП). Според световните стандарти обикновено потреблението на горива изпреварва с около 1-2 на сто нарастването на БВП.
Това са световните стандарти, но в нашата страна търсенето на горива е по-високо от показателите за увеличение на БВП. Средното годишно увеличение се движи в рамките от 12 до 15%, което показва наличието на известен сив сектор в страната.
Характерна през последните години, която тенденция ще се запази и занапред, е промяната в структурата на потребяваните горива. Най-вече ще се увеличава консумацията на пропан-бутан за сметка на потреблението на различни марки бензини.
През последните две години, откакто страната ни е член на ЕС, в България се прилагат критериите за горивата, които съответстват на всички европейски норми.
Старите автомобили пораждат проблеми
Друг е въпросът за качеството на автомобилния парк и средната възраст на автомобили в страната. Това поражда проблеми, свързани със замърсяването на околната среда. Този въпрос не е от нашата компетенция и като дистрибутор на горива ние не можем да го коментираме.
Проблемът е в компетенцията на други органи и те трябва да посочат на какви изисквания трябва да отговарят автомобилите и на каква възраст да се внасят. В тази сфера може да бъдат зададени различни аспекти – данъчно облагане, технически изисквания, застраховки и други, защото тези автомобили се движат по пътищата, замърсяват околната среда и създават опасности за другите участници в движението.
Що се отнася до намаляване на потреблението на горива, свързано с преминаването към по-икономични автомобили и по-икономични двигатели, считам, че това е една тенденция, която в България се забавя. Възможно е да има намаление на потреблението от тази гледна точка, но не виждам това у нас да стане по-рано от близките 4-5 години. Сериозен спад в търсенето може да предизвика на-вече забавянето на икономическия ни растеж.