Лондън Томас-младши „Ню Йорк таймс“ Кратката война на Русия с Грузия е на път да се превърне в продължителен студен конфликт със Запада, от който вероятно ще пострадат глобалните амбиции на някои от политически обвързаните руски милиардери. Олигарсите, както са по-известни, вече бяха засегнати от енергичната подкрепа на Русия за Южна Осетия. Интервенцията накара инвеститорите масово да се оттеглят, в резултат на което фондовият пазар достигна най-ниското си равнище за последните две години. Какъвто и да било спад във фондовия пазар би имал незначителен ефект върху несметните богатства на олигарсите. От друга страна, трайни последици може да има все по-популярното сред финансовите среди схващане, че близките контакти на олигарсите с премиера Владимир Путин и лично посочения от него президент Дмитрий Медведев могат да увеличат рисковете около правенето на бизнес със скандалните милиардери. ЕС търси дипломатичен подход към Москва, но някои високопоставени лидери вече клонят към други начини за въздействие върху Кремъл. Според тях най-доброто решение е да се окаже натиск върху руската бизнес общност в Европа и най-вече във Великобритания, където много от олигарсите имат финансови интереси. Взаимоотношенията със Запада ще са трудни „Това ще е сериозен удар за тези хора“, казва Андерс Аслунд, критик на руското правителство и специалист по руски и източноевропейски науки в Института за международна икономика „Петерсън“ във Вашингтон. „Взаимоотношенията със Запада ще бъдат трудни. Ще има санкции, фондовият пазар вече падна, а управлението отива на вятъра и за всичко е виновен Путин“, казва Аслунд. Сблъсъкът на Русия със Запада идва след период от шест години на подпомаган от суровините подем, който вдъхна нов живот на някога бедстващата икономика и превърна бизнес елита на страната в милиардери. Някои от руските бизнесмени вече започнаха да разгръщат международната си дейност и да се дистанцират от контактите си с родината. Бившият петролен магнат Роман Абрамович, който е в близки отношения с Путин, си изгради сериозни позиции в Лондон. С част от богатството си, възлизащо на $23 млрд., той се превърна в собственик на футболния клуб „Челси“. Въпреки че неотдавна продаде голяма част от руските си активи и подаде оставка като губернатор на Чукотка, връзките на Абрамович с Кремъл му помогнаха да избегне съдбата на олигарси като Михаил Ходорковски. Бившият милиардер и собственик на петролната компания „Юкос“ е в сибирски затвор след неуспешен опит да се опълчи срещу политиката на Путин. Друг олигарх в близки отношения с Путин е Олег Дерипаска, магнат от алуминиевия бранш със собствен капитал от $28 млрд. Той също напусна пределите на Русия. Холдинговата му компания „Базов елемент“ с годишни приходи от $27 млрд. вече инвестира в „Магна“, канадски производител на автомобилни части. Освен това тя закупи голям дял в две строителни компании в Австрия и Германия и е крупен инвеститор в Черна гора. В момента Дерипаска обмисля възможността за първично публично предлагане на алуминиевата си компания „Русал“. Милиардерът Борис Березовски изпадна в немилост, след като Путин започна да преследва най-богатите хора на държавата. Той казва, че конфликтът на Русия с Грузия дава възможност на Запада да въздейства на Кремъл, като погне любимите му олигарси – в това число Абрамович и Дерипаска. „Те са част от режима му“, казва Березовски. „Путин е гангстер“ „Западът се държи демократично, но Путин е гангстер и разбира единствено езика на силата“, казва той на заседание в лондонския си офис. След като през 2000 г. избяга в Лондон, където получи убежище, милиардерът неуморно призовава САЩ и Европа да скъсат отношенията си с Путин. Що се отнася до Абрамович, той не претендира за обективност. Березовски подаде съдебен иск за 2 млрд. паунда ($3,5 млрд.) срещу бившия си бизнес съдружник и твърди, че Абрамович го е принудил да продаде дела си от руската петролна компания „Сибнефт“ и други активи на цена, далеч под реалната им стойност. В подкрепа на твърдението си, че Абрамович и Путин са бизнес партньори, той разказва за своя среща със собственика на „Челси“ през 1999 г. Тогава Абрамович го помолил да си разделят разходите за яхта за Путин на стойност $50 млн., но Березовски отказал. Банкерите в Москва също смятат, че ще има трайни последици от дипломатическата изолация на Русия. Набирането на капитал от западните банки, което и без това е трудно заради условията на кредитните пазари, ще стане още по-тежка задача. Освен това се очакват пречки и за получаването на визи. Американската виза на Дерипаска вече бе анулирана заради съмнения около бизнес практиките му. Миналия месец пък Дейвид Камерън, лидер на британските консерватори, поиска преразглеждане на националната визова политика за руския елит, без да посочва имена. За някои наблюдатели самият факт, че британски водещ политик споменава тази идея, е сигнал за по-нататъшно влошаване на международното отношение към основните руски олигарси. Представители на Абрамович и Дерипаска оспориха схващането, че бизнес делата им ще бъдат засегнати от евентуална кампания срещу Путин. Джон Ман, говорител на Абрамович, отказа да коментира твърденията на Березовски заради течащото в момента съдебно дело. Говорител на Дерипаска пък заяви: „Базов елемент“ поддържа нормални и градивни взаимоотношения с руските власти.“ Абрамович е по-близък до Кремъл от Дерипаска Според Аслунд от двамата Абрамович е в по-близки отношения с руското политическо ръководство. Той посочи факта, че през 2005 г. бизнесменът продаде за $13 млрд. дела си от петролната компания „Сибнефт“ на „Газпром“, където Медведев бе председател на управителния съвет. „Премиите за риск трябва да получат по-широко приложение в Русия“, казва Джон-Пол Смит, стратег за областта на Русия и Централна Европа в „Пиктет“, швейцарски мениджър на активи. „Никога не можеш да бъдеш сигурен къде е границата между частния и държавния сектор в страната“, казва той.