Станка Динева На пръв поглед събраната над предвиденото в бюджета за 2008 г. сума е голяма. Отчетените почти 4 млрд. лв. са равни на 6,5% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. В тази сума влизат средства, които са предвидени, но може и да не бъдат похарчени, защото представляват национално съфинансиране към парите, които България трябваше да получи по линия на еврофондовете. На практика средствата, които ще се разпределят от Съвета на коалицията днес, ще са по-малко от очакваните. Причината е очевидна – част от тях са планиран излишък в размер на 3% от БВП, което прави 1,8 млрд. лв. По закон те трябва да влязат директно във фискалния резерв на България и не подлежат на разпределение дори със санкцията на парламента. Към тях трябва да прибавим 400-те милиона лева, които само преди три дни правителството разпредели. Половината от тях - 210 млн. лв., бяха заделени за пенсии, енергийни помощи и почивки на третата възраст на море и планина. Тоест, малко под 2,2 млрд. лв. не могат да се пипат. Неотдавна Министерството на финансите публикува информация, че са изпълнени почти сто на сто от приходите, но разходите са под 50% от предвиденото. По традиция министерствата внимателно разходват отпуснатите им от държавата пари. По традиция до края на годината обаче те изразходват около 98% - 99% от средствата. Тоест разходите тепърва предстоят. Обърнато в пари става дума за около 400-500 млн. лв. Следователно от тази на пръв поглед голяма сума от 2,2 млрд. лв. трябва да бъдат извадени поне две пера. Едното е на вече разчетени за ведомствата разходи, които тепърва ще се харчат. Отделно от това от нея трябва да се извадят и парите за съфинансиране по проекти от еврофондовете и по т.нар. държавни инвестиционни заеми. Справката с разчетите на хазната сочи, че държавата е заделила за целта близо 700 млн. лв. Тъй като в момента парите не се използват, те също влизат в графата на излишъка. По закон те не могат да се харчат за нищо друго освен по предназначение. Колко всъщност остават за разпределение от лидерите на БСП, НДСВ и ДПС? Изчисленията сочат, че на този етап се очертава Съветът на коалицията да реши за какво ще даде 1,1-1,2 млрд. лв. Това прави около 1,7% от БВП. Ако се спази правилото, обявено до момента от премиера – 50% от средствата да отидат за социални дейности, здравеопазване и образование, то за целта ще са изразходвани около 500-600 млн. лв. Очаква се останалите 600-700 млн. лв. да бъдат похарчени за инфраструктурни проекти. Според финансови експерти има вероятност управляващата коалиция да изиграе малък финт – да похарчи основно в инфраструктура предвидените за целта в бюджета за тази година средства – близо 700 млн. лв. Нищо че финансирането от еврофондовете няма да дойде. Те и без друго са предвидени за това, просто ще минат през излишъка. Ако това стане, за инфраструктура ще се налеят около 1,2 млрд. лв. А преразпределените през излишъка средства ще са повече - около 1,8- 1,9 млрд. лв. От гледна точка на средния българин тези финансови еквилибристики са без значение. От гледна точка на политика обаче те са много важни. Едно е да кажеш на избирателя, че половината от свръхприходите ще се върнат при него. Друго е да му обясниш, че две трети минават през приятелски кръгове. Равносметката е очевидна – около половин милиард за народа, милиард и двеста за обръчите от компании. Нещо, за което в момента България търпи санкции, не получава средства от предприсъединителните програми и не може да започне договарянето и разходването на европейските пари от другите фондове. Проблемът не е толкова за какво ще бъде изхарчен излишъкът. Въпросът е дали събраните над предвиденото пари ще отидат там, където трябва. И кой и как ще контролира движението им. Политическият фолклор разказва за какви ли не хватки с бюджетните средства, за да стигнат до фирмите, които след това финансират избирателите. При очертаващия се излишък средства ще има за всичко.