Елиана Митова 17 годишният Петър Андреев, ученик в 1-во СОУ в София, спаси от удавяне двама руснаци на градския плаж в Созопол на 1 септември по обяд. Тийнейджърът, в момента стажант спасител, наблюдаваше развълнуваното море от кулата на Първи пост. Чувайки виковете на мъж, който отчаяно ръкомахаше, Петър наду свирката, за да предупреди колегите спасители и тутакси се хвърли във водата. За броени минути момчето стигна до удавника. В това време двамата опитни спасители Светозар Стефанов и Христо Тодоров, яхнали мощен джет, се насочиха към мястото на инцидента, за да помогнат и на давещия се, и на младия си колега. Посинелият мъж бе изваден на брега, а джетът тутакси се върна на мястото, за да помогне и на ДРУГ, вече омаломащен руснак, който също се давеше. Докато джетът го изтегли на брега, тийнейджърът спасител сам доплува до сушата. Руснаците едва се държаха на крака но отказаха медицинска помощ. С мъка спасителите склониха поне единия да посети реанимационния екип, който да му провери пулса и кръвното налягане. "Ние сме от Челябинск, за втори път сме в Созопол, познаваме и плажа, и морето. Ама тия вълни ни повлякоха", заоправдава се пред "Класа" по-леко пострадалият чужденец. После и двамата стиснаха ръката на малкия спасител. "С морето шега не бива. Покрай скалите на левия бряг има течение, което повлича хората. Малцина от курортистите го знаят. А като изпаднат в паника, и господ не може да им помогне", разказа Петър Андреев пред "Класа". През зимата той се готви да изкара изпитите за спасител, а следващото лято - вече да работи наравно с другите спасители. Висок и кльощав, тийнейджърът тежи 50 килограма. Всяко лято изкарва поне месец в Созопол. От малък мечтае да работи като спасител, а в момента се учи от аса на водното спасяване Светозар Стефанов. "Сърцето ми се обърна заради момчето - призна пред "Класа" Цоньо Христов, собственик на фирма "Арена", която е концесионер на созополския плаж. - Кожа и кости е, тия тежки мъже щяха да го повлекат към дъното, ако не бяхме стигнали навреме до тях. Цяла сутрин им свири да не влизат навътре, те обаче се перчат, не му обръщат внимание. Хлапакът им спаси живота! Дано си извадят поука от преживяното." Цоньо Христов е треньор по плуване. В школата му в Габрово са се обучавали почти всички спасители, които в момента работят в Созопол. "Тия момчета са особена порода. И рискът, и смелостта са им в кръвта. Никой не е дошъл за заплатата от 1000-1200 лева, друго ги влече към морето. На тях за всичко може да се разчита", хвали се от работата на спасителите Цоньо Христов. Екипът му включва 9 спасители, някои от тях - с по 10-12 години стаж все на плажа в Созопол. Помага му и опитен реанимационен екип от Пловдив, който периодически се подменя. Напоследък всички са на нокти, защото морето през ден им сервира изненади. В средата на август извадили почти от дъното летовничка от Минск, свестявали я на плажа, после - в реанимацията в Бургас. "Оцеля, дори си доизкара цялата ваканция, ама не посмя повече да нагази в морето. Всеки ден идваше да благодари", казва Цоньо Христов. Още ги втриса споменът за 26 септември 2007-а, когато на плажа Харманите се наложило да спасяват наведнъж трима - двама чехи и едно момче от Велинград. "Чехите ги измъкнахме ни живи, ни умрели, но оцеляха, а нашето момче не успяхме! Мъка ми е, било сирак, дошло да работи на морето като готвач, да си храни жената и детето. За първи път през сезона влязло да се изкъпе! После разговарях с жена му, още ме стиска за сърцето мъката", разказва Цоньо Христов. Светозар Стефанов пък си припомня как преди няколко години в последния му работен ден му се стоварили шест инцидента накуп: "6 септември беше, вече шест и половина вечерта. Дойдох да се сбогувам с шефа, на другия ден си заминавах. Един англичанин взе да се дави, извадих го. После - една българка. И още четирима, все рускоговорящи, от най-тежките случаи! Така в извънработно време спасих живота на шестима. Ако си бях тръгнал, щяха да са мъртви". Спасителите се жалват от ниската култура на летовниците: "Всеки смята, че щом си е платил, може да прави на плажа каквото иска. Да пие, да мърси. С рускоговорящите е най-трудно - не се съобразяват дори с морската стихия. А тя не прощава", казва Цоньо Христов. И съветва летовниците задължително да поглеждат флага на спасителните кули, преди да влязат в морето.