Стела Ненкова „Кремиковци” - най-големият металургичен комбинат на Балканите, мегаизпълнение на социалистическата епоха. Поокастрен, но оцелял в годините на прехода и демократичните промени, остава все така стратегически за държавата, на път да се сдобие с трети пореден собственик, но все така замърсяващ. Комбинат, който чака своето екоразрешение от 2005 г. и все още не го е дочакал. Поредният срок е 23 октомври 2008 г., но засега според заместник министъра на околната среда и водите Чавдар Георгиев такова нещо е малко вероятно. „Кремиковци“ не може да се запази в сегашния си вид. Някои от производствата му ще бъдат закрити, дори ековедомството да даде комплексно разрешително за дейността му. Ековедомството също е в небрано лозе, защото никой, включително и то, не знае точно колко количества и в каква концентрация излъчва “Кремиковци” към Софийското поле. От комбината признават проблемите с екологията. От общо 19 електрофилтри, само два са нови - всички останали не покриват екостандартите и са амортизирани. Те не очистват и на половина вредните емисии и при натоварени мощности комбинатът обгазява редовно съседните селища Кремиковци, Сеславци, Чепинци, Гара Яна, Бухово и Елин Пелин. Глобите не са изход Комбинатът плаща на година близо 1,4 млн. лв. екоглоби. По закон 30% от парите отиват в общината. Екосдруженията негодуват, че потърпевшите квартали Кремиковци, Сеславци, Чепинци не са компенсирани с нищо. Основният замърсител в “Кремиковци” е прахта, но заедно с нея се отделят в атмосферата и други вещества. Освен това от дейността на комбината годишно се генерират стотици тонове опасни, производствени и битови отпадъци. Такива са шлаките от доменните пещи, прахове със съдържание на манган, кисел катран и кой знае още какво. Те се съхраняват в няколко открити хранилища, в близост до селищата Горни Богров и Долни Богров, Елин Пелин, гара Яна, както и в района на рудник „Кремиковци“. В “Кремиковци” изпуснатите вредни емисии надхвърлят допустимите норми не с проценти, а с пъти. Замерванията показват, че само стоманодобивното производство запрашава Софийското поле с до пет пъти над допустимото, а обгазяванията със серен диоксид са 1,2 пъти над пределната концентрация. Смята се, че точно то предстои да бъде закрито. Проблемите са известни още от времето, когато комбинатът беше изцяло държавен. Покрай гордостта от него доста хора оставиха на тези площадки здравето си. Тогава там работеха средно 18 000 души, понякога повече. Непрекъснато имаше недостиг, както и наборници, отбиващи военната си служба там. Сега в комбината работят около 7000 души. Днес „Кремиковци“ вече не е ковачница за металурзи, а за еколози. Предизвикателството е голямо, защото никой не може да идентифицира отровите. На всичко отгоре комбинатът се намира точно по трасето, в което пренаселена София може да се разширява още. Цените на земята вече се вдигнаха След есента на 2007 г., когато столичният кмет Бойко Борисов информира, че от терена, на който е разположено „Кремиковци“ се интересува Дубайски инвестиционен фонд, цените на земите скочиха. Става дума за 22 000 декара. Говори се, че някои хора дори са си купили от апетитната земя. Може сега да е дошло време да я продават. Така че думите на Чавдар Георгиев за закриването на „Кремиковци“ просто вдигнаха още веднъж цените на земята около гара Яна, Сеславци, Горни Богров и Долни Богров. Друг е въпросът за какво ще става тази земя и дали новите търговски площи ще могат да съжителстват с останалата част от производството на комбината. Колкото и малко да е, то пак ще е мръсно. В крайна сметка ековедомството трябва да реши – има ли място стоманодобивът в София, а не да дава частични индулгенции. Страничните ефекти Принудително закриване ще се отрази негативно и върху други сектори у нас. Пристанищата Лом и Бургас, по които се доставят суровините на “Кремиковци” от Бразилия и Украйна, също ще пострадат. 90% от товарите на пристанище Лом и 60% от товарите на порт Бургас са пряко свързани с “Кремиковци”. Държавата пък ще намали общия приход от мита с близо 1/5.