Петър Вълков, „Политикъл Кепитал“ Общопрактикуващите лекари започнаха протестни действия, които имат потенциал да се разрастват в национален мащаб. Естествено, причините за протеста са от финансово естество. Ниското заплащане на медиците не е някакъв мит, въпреки че напоследък се опитват да ни убедят, че лекарите са тотални изедници, получават огромни заплати и вземат рушвети. Бяха дори цитирани данни на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), според които някои от лекарите получавали и по 8000 лв. Разбира се, това е „много лошо”. Всъщност медиците, които получават такива заплати, се броят на пръсти и работят във високоспециализирани лечебни заведения, предимно хирургическа помощ по най-скъпите клинични пътеки. Както се казва, дай Боже всекиму. В същия момент единствено в две държавни болници, ситуирани в столицата, средната заплата надхвърля 1000 лв. За разлика от тях, един хирург от провинциално ДКЦ с 10 г. стаж в доболничната помощ получава около 600 лв. Тази немотия води до големи безобразия и наскоро научих, че е започнала кражба на пациенти между отделения в една и съща болница, което щеше да е смешно, ако не беше жалко и опасно. Проблемът е ясен – няма пари за здравеопазване и това не е от вчера. Ако погледнем обаче по-отдалеко цифрите, ще видим, че публичните разходи за здравеопазване се увеличават всяка година, като за последните 6 години са нараснали почти двойно до 2,6 млрд. лв. Къде отиват всички тези пари, след като пациентите са недоволни, а лекарите и медицинските сестри или протестират, или стягат куфарите за САЩ, Германия, Турция и дори Либия? Можем да предположим, че част от средствата остават в лечебните заведения. Основният проблем е, че ръководителите на държавните и общински лечебни заведения се назначават по политически признак. Министерството на здравеопазването (МЗ) назначава шефове на държавни болници, а общинските съвети назначават директори на ДКЦ-та, по-познати като поликлиники. Преди три години още съществуваше институцията на Националния рамков договор (НРД), в който се определят цените на клиничните пътеки и се рамкират заплатите на медиците. В преговорите за приемане на Националния рамков договор (НРД) участват МЗ, НЗОК и съсловните организации на медиците. Важно е да знаем, че ръководството на НЗОК е почти изцяло под контрола на Министерския съвет. Та във въпросния последен НРД, чл. 100 (6), от 2006 г. имаше текст, който задължава всеки ръководител на ДКЦ да дава заплата, не по- малка от 35% от лично заработените от даден лекар пари. С останалите средства се плащат заплати на по-недоходоносните специалисти и разходи за консумативи и ремонти. След като няколко години подред НРД не се сключва поради провал в преговорите, цялата система се управлява от министерския стол почти еднолично. Здравната каса спуска ежегодно анекси на НРД от 2006 г., в които определя по свое усмотрение новите цени на клиничните пътеки. Също толкова „демократично” решава да въвежда нови правила и наказания за медиците, които не ги спазват. Едно такова правило беше всяко джипи с повече пациенти да си наеме сестра, на която обаче трябва да плаща от джоба си. Увеличихме заетостта на медицинските сестри, за да не бягат в Либия, но заплатите на медиците паднаха с 500 лв., което е една от по-сериозните причини за днешните протести. Ключов момент в анексите е липсата на условието за въпросните 35% от заработката на лекарите. Днес директорът на всяко ДКЦ може да плаща точно колкото му скимне на специалисти в поликлиниките и няма закон, който да го спре. Тук става въпрос за десетки хиляди левове всеки месец само в едно ДКЦ, които така и не достигат до самия изпълнител на медицинската помощ – именно лекаря. В национален мащаб става дума за стотици милиони левове, които буквално потъват през невидим сифон и изтичат от системата на здравеопазването. Къде отиват парите Очевидно отговорът се крие в перо „Разходи” на ДКЦ-та и болниците. Тъй като за ток, парно и телефон разходите са малки и сравнително прозрачни, парите отиват за безкрайни ремонти. В ДКЦ-тата се строят луксозни сауни и други удобства уж за лекарите, които те рядко виждат с очите си. Но в крайна сметка това е само увертюра към приватизацията на тези заведения. Забележете! Липсата на НРД прави приватизацията по-удобна, защото на частника не може държавата да му казва какви заплати да изплаща. В болниците схемите за източване минават, естествено, през поръчките за консумативи и медикаменти. Решението Приватизацията е единственият вариант да спрат кражбите на публични средства за здраве, дори това да означава, че болниците и поликлиниките ще отидат в хората, които досега са източвали системата. Въпреки това няма причина директор на частна клиника да краде от собствения си джоб и да плаща малко на лекарите, които работят за него, защото по места липсата на лекари със специалност се превръща в сериозен проблем. Има и друг позитивен ефект от приватизацията. Новите мениджъри ще изнудят НЗОК и МЗ за по-реалистични цени на клиничните пътеки. Разбира се, никой министър не желае да унищожи политическата си кариера, защото знае колко „успешна” беше приватизацията на предприятия в други отрасли. Вторият изключително важен момент за стабилизиране на здравеопазването е да се върне договорното начало при определянето на цените на клиничните пътеки чрез НРД, за да се премахне едноличното управление на системата от министъра на здравеопазването. Третият фактор за „оздравяване” на здравеопазването е навлизането на частните здравноосигурителни фондове. Колкото и неприятно да е наличието на политически лица зад тях, само те могат да разрушат монопола на НЗОК и да следят по-стриктно как се разходват средствата за здраве. Едно е сигурно – ако нещата останат както до момента, протестите на общопрактикуващите лекари ще са само началото на много по-сериозна конфронтация между лекари, пациенти и МЗ. През това време парите за здраве ще продължават да текат към партийни и частни каси, все пак идват избори.