Георги Кадиев, член на Висшия съвет на БСП, общински съветник в София За мен спорът какъв процент от излишъка трябва да влезе в Сребърния фонд, е по-скоро политически, а не финансов. Тоест дали трябва да бъдат изразходвани веднага средствата, събрани над предвидените приходи, или да бъдат похарчени напред във времето, оставайки във фонда. Защото по принцип Сребърният фонд е една набирателна сметка. Ако това са лични пари, останали в края на годината, изборът ще е между това дали да се купи с тях нещо за Коледа, или да бъдат вложени в сметка. От чисто макроикономическа гледна точка мярката, която предлага НДСВ, е добра защото не е проинфлационна. Това е най-положителното в предложението на коалиционните партньори. Освен това ще подпомогне пенсионната система и преди всичко преминаването й от разходопокривен принцип към принципа всеки да получава пенсията, която заслужава. От друга страна, смятам, че в момента държавата има сериозна нужда от разходи в някои сфери. Затова не мисля, че толкова голяма част от излишъка – 50%, трябва да отидат в Сребърния фонд. Според мен, преди да вземат окончателно решение, политическите сили трябва да се разберат кое е приоритетно в момента. Дали парите да се похарчат за социални дейности и за инфраструктура, независимо че това създава инфлация като риск Или да се предприемат мерки, които не създават инфлация, тоест средствата да се вложат в Сребърния фонд. Смятам, че този разговор трябваше да се проведе преди две години, когато нямаше инфлация. За мен ключовият сектор, в който трябва да бъде инвестиран излишъкът, е инфраструктурата. Дори не и социалната сфера. С това си мнение се различавам от разбиранията на доста от хората, включително в БСП. Аргументът ми е, че инфраструктурата е нещо, от което печелят всички, а не само пенсионерите и държавните служители. Ако избора трябваше да правя аз, бих наблегнал основно на строежа на магистрали на всички сфери на транспорта в България – в това число и БДЖ. Бих заделил пари и за общините, за да могат да оправят пътните артерии на тяхна територия, които не са държавна собственост. От друга страна, си давам сметка, че основният акцент са пенсионерите, които безспорно се нуждаят от помощ. Факт е разслоението между тези, които са пенсионирани преди 2000 г., и след това, а също разликата в изчисляването на пенсиите. Несъмнено би трябвало да се направи каквото е възможно за възрастните хора. Според мен трябва да се наблегне също така на политиката за младежите и децата. Но не по начина, по който го предлага НДСВ. Смятам за контрапродуктивна идеята майчинството да се удължи от 315 дни на 365 дни. Това ще създаде проблеми на пазара на труда, защото има липса на работна ръка и особено на квалифицирана. Продължаващата безработица под 6% за мен вече е сигнал за прегряването на икономиката. Бих предложил нещо друго - нека да се мотивират допълнително майките с бонуси, които идват от държавния бюджет, да се върнат на работа, а не да се отлага завръщането им. Ако примерно излишъкът е 5-6% от БВП, по закон 3% задължително трябва да отидат във фискалния резерв. Тоест остават 2-3% от БВП, които трябва да бъдат разпределени. От тях примерно 20% могат да отидат в Сребърния фонд. Останалите могат да бъдат разпределени в сферите, в които ще бъдат най-добре оползотворени. Безспорно има въпиеща нужда от разходи на средства в държавата. Трябва да се има предвид, че до голяма степен излишъкът идва не толкова от преизпълнение на приходите, а от това, че няма достатъчно разходи. Най-вече по усвояването на еврофондовете и по други програми – т.нар. държавни инвестиционни заеми. Затова смятам, че е донякъде логично, след като в една сфера разходите не са били направени, а са били планирани, да бъдат финансирани от излишъка, а не да отидат във фискалния резерв.