Асошиейтед прес Когато става дума да се премине към действия заради Грузия, Русия държи ЕС вързан за буре - но не буре с барут, а с петрол. По-точно 1,2 милиона барела. Толкова руски суров петрол преминава всекидневно в западна посока по петролопровода "Дружба" за захранване на европейските икономики. Тази сурова икономическа реалност обяснява защо на извънредната среща на върха на ЕС в понеделник ще се правят мъчителни усилия Русия да получи нещо повече от плесване през ръцете въпреки раздразнението на Европа от нахлуването на Русия в Грузия и подкрепата й за двете грузински сепаратистки области да се отцепят. ЕС получава от Русия около една трета от петролния си внос и около 40 процента от вноса си на природен газ. Най-голямата икономика в Европейския съюз – Германия, разчита на Русия за 34 процента от вноса си на петрол и 36 процента от потреблението си на природен газ. Словакия, Финландия и България зависят от Русия за 90 процента от газа за домашно отопление и готвене и за захранване на заводи. Неотдавна в заглавия на първи страници във Франция и Германия читателите бяха запитани дали са готови да пратят войски "да мрат за Тбилиси". Обаче при очертаващата се нерадостна икономическа обстановка в Европа политиците от ЕС се опасяват, че избирателите не са готови дори за по-високи разходи за горивата като цена за твърдолинейна подкрепа за Грузия. Даже и без икономическите задръжки френски и германски официални лица казват, че ЕС трябва да е умерен в реакцията си, ако иска да действа като посредник, който да убеди руснаците да изтеглят войските си, да приемат международни мироопазващи сили или да договорят дългосрочно решение. Твърдолинейната Полша Не всички страни от ЕС са съгласни с това. Полша и други източноевропейски членки са сред най-зависимите от руския енергиен внос, но поради свежите спомени от съветската доминация техните лидери настояват за твърда европейска позиция. Към тях се присъединява Великобритания, чиито собствени резерви от петрол и природен газ я правят по-малко зависима от Русия. "С течение на времето тя ще усети икономическите и политическите загуби, каза британският външен министър Дейвид Милибанд за Русия. - Ако наистина иска уважение и влияние заедно с произтичащите от тях предимства, Русия трябва да промени линията си", каза той в сряда. Великобритания предложи да се замрази членството на Русия в групата на най-развитите държави Г-8 и иска ЕС да обмисли преустановяването на планираното за 15 септември възобновяване на обсъжданията за голямо споразумение за икономическо и политическо сътрудничество с Москва. Грузия иска ЕС да блокира опита на Русия да влезе в Световната търговска организация и да заплаши с бойкот на зимните олимпийски игри през 2014 г. в Сочи - руски черноморски курорт недалеч от от оспорваните граници на Грузия. Предвид разделенията в ЕС това е слабо вероятно. Ще има силна декларация на подкрепа за териториалната цялост на Грузия. ЕС вероятно ще добави още нещо към над 12-те милиона евро хуманитарна помощ, която вече изпрати и ще предложи повече пари за възстановяване на пострадалата от сраженията инфраструктура. 27-те страни членки може да предложат да изпратят повече наблюдатели или дори въоръжени мироопазващи сили по-нататък - но само ако Русия оттегли своите отдавна изказвани възражения срещу разполагането на международни сили. Европа само си приказва Колкото до по-дългосрочните отношения на ЕС с Русия, очаквайте много загриженост, съжаления и декларации, че "нещата не могат да продължат, както досега", но твърде малко конкретни ходове, които да сочат, че ЕС ще предприеме действия за оказване на натиск над Русия. "Русия знае, че когато става дума за водене на сериозна външна политика и политика на сигурността, Европа само си приказва", казва лорд Крис Патън, британски политик ветеран, който беше европейски комисар за външните отношения от 1999 до 2004 г. "Съмнявам се, че ще се прибегне до нещо по-твърдо от комюникета с остри формулировки", писа той в статия неотдавна. Европа все пак има някакви средства за икономически натиск над Русия. Тъй като над 60 процента от износа й на петрол и природен газ отиват в ЕС, икономиката на Русия се нуждае от петроевро също толкова, колкото Европа зависи от енергоносителите й. Русия иска и западни технологии, и инвестиции, за да развива други сектори от икономиката си. Може обаче да минат години, преди Европа да отвикне от ползване на руски енергоносители, а непосредственият удар от прекъсването на петролните и газовите доставки би бил катастрофален за европейските индустрии и домакинства. Помощ за бившите републики Вместо стремеж да се накаже Москва, някои дипломати и анализатори казват, че най-добрият отговор би бил да се протегне ръка към източните съседки на ЕС, за да се осуетят бъдещи руски усилия да се установи контрол над бившата съветска сфера на влияние. Това би могло да включва предложение към Украйна за перспектива за членство в ЕС, помощ за Молдова да сложи край на конфликта си със собствените си подкрепяни от Москва сепаратисти или предлагане на грузинците на търговски и визови предимства, за да могат да пътуват поне толкова свободно, колкото притежателите на руски паспорти в Южна Осетия и Абхазия. "В крайна сметка най-ефикасният отговор е укрепването на връзките на ЕС с тези държави. Отговорът на ЕС не трябва да се фокусира върху Русия. Доникъде няма да стигнем със заплахи към Москва, а и без това Европа вероятно ще се разцепи, ако опитаме", казва Томаш Валашек, директор по въпросите на външната политика в лондонския Център за европейски реформи.