Александър Каракачанов, председател на Зелената партия Поначало съм за развитие на газовата промишленост като една от алтернативите на въглищните централи. България има интерес от изграждането и на двата газопровода през нейна територия – и „Южен поток“, и „Набуко“, тъй като ще печели. По отношение на „Южен поток“ обаче у нас група русофоби са се загрижили за ЕС, който достатъчно добре си е преценил интересите. От екологична гледна точка „Южен поток“ е сравнително добър проект. Не чух и сериозни аргументи срещу газопровода от неговите противници. Съвсем различни са обаче нещата при петролопровода Бургас-Александруполис. Този проект наистина е рисков и при него приходите са много малки. Грубо казано, едно по-голямо изпускане в района на Бургас би ни струвало много повече, отколкото тези 35 млн. евро, които очакваме да получим като годишни приходи от транзитни такси. Рискът просто не си заслужава. Отделно от това трасето на петролопровода ще минава през защитени зони. България печели годишно около 1-2 млрд. лева от туризъм по Южното Черноморие и тези печалби биха били застрашени заради някакви си 35 млн. евро?! Проектът е рисков, защото е направен по лош начин – буйовата система за разтоварване и прехвърляне на петрола до тръбата винаги ще изпуска поне малко нефт независимо колко добре е направена. Бургас е курортен град с плаж, а наблизо 150 000-тонен танкер изсипва петрол. Това е удар по интересите на туризма. Остава опасността при взрив на тръбата В случая с „Южен поток“ става въпрос за тръба независимо от размерите й, която ще бъде под земята и няма да има замърсяване. Дори и да има пробив, това е природен газ, който отива във високите слоеве на атмосферата. Остава опасността при взрив на тръбата. Засега безопасното строителство на газопровода е само на думи. Разговори между българските и руските компании по отношение на опазване на околната среда могат да се водят едва след като се видят договорите за строителство и се знае откъде ще мине тръбата. Досега тези договори винаги са били укривани. Но ние ще продължим да ги искаме. Така че идеята е хубава, но зависи как ще бъде изпълнена. Смятам, че огромна компания като „Газпром“ може да задели малка част от приходите си от газопровода „Южен поток“ за опазване на флората и фауната в Черно море. Парите, които трябва да се плащат за транзит, ако тръбата минаваше през друга държава, например. Нищо не пречи тези суми да се събират в един фонд за опазване на акваторията на Черно море. От 1992 г. - откакто е подписана Конвенцията за защита на Черно море от замърсяване, до сега само се говори какво трябва да се направи. „Газпром“ е мощна компания, с огромни приходи и затова е в състояние да направи много за почистване на морето. Бургас-Александрополис е рисков Различни са обаче нещата при петролопровода Бургас-Александруполис. Проектът наистина е рисков и при него приходите са много малки. Грубо казано, едно по-голямо изпускане в района на Бургас би ни струвало много повече, отколкото тези 35 млн. евро, които очакваме да получим като годишни приходи от транзитни такси. Рискът просто не си заслужава. Отделно от това трасето на петролопровода ще минава през защитени зони. България печели годишно около 1-2 млрд. лева от туризъм по Южното Черноморие и тези печалби биха били застрашени заради някакви си 35 млн. евро?! Освен петролопровода икономически неизгоден за страната ни е и проектът за АЕЦ „Белене“. Ние в момента вода газим, а искаме чешма да строим. Имаме 3 до 5 пъти по-голям разход на енергия, отколкото в Европа. Тези няколко милиарда за строителството на атомната централа, които ще излязат от джоба на всеки българин, ако се вложат в намаляване на енергоемкостта на единица продукция, няма да има нужда да строим нови мощности. Така ще печелим двойно – веднъж с тези пари ще бъде повишена конкурентоспособността на продукцията ни на международните пазари, а и ще похарчим много по-малко пари, отколкото са необходими за АЕЦ „Белене“.