Германският канцлер Ангела Меркел отправи необичайно директно предупреждение към членовете на управляващата дясноцентристка коалиция в страната да смекчат острите си коментари за Гърция и Европейската централна банка (ЕЦБ), защото рискуват да саботират усилията за овладяване на дълговата криза в еврозоната. Забележките на Меркел в интервю за телевизия ARD дойдоха на фона на нови критики, отправени от високопоставен консерватор от Бавария, който оприличи плановете на ЕЦБ за подновяване на покупките на държавни облигации с печатането на фалшиви пари. В продължение на седмици десни германски политици открито намекват, че паричното обединение ще се справи лесно с излизането на Гърция. Официален представител на провинция Бавария заяви, че Европа трябва да „превърне Гърция в назидателен пример“, като принуди Атина да напусне еврозоната заради провала й да предприеме решителни съкращения на бюджетния си дефицит. Запитана за продължаващия дебат, Меркел изрази опасенията си, че разпалването на пламъците на недоволството около ситуацията в Гърция може допълнително да дестабилизира региона. „Намираме се в много решителна фаза на усилията си за овладяване на кризата с европейския дълг. Затова бих помолила всички да подбират внимателно думите си,“ заяви Меркел.
Изказването на канцлера показва, че дискусиите за допълнителна помощ за Гърция заплашват да доведат до разцепление в оглавяваната от нея коалиция на Християндемократическия съюз, сродната й формация Християнсоциален съюз на Бавария и пробизнес настроената Партия на свободните демократи. Меркел се опитва едновременно да задържи Гърция в еврозоната, водена от опасенията за разпад на валутния съюз, и да обедини собственото си правителство, което показва все все по-малко желание да отпусне допълнителни средства за Атина. Намесата на Меркел в разпалените дискусии в Германия се възприема като демонстрация на подкрепа за гръцкия премиер Антонис Самарас, който пое поста през юни след оспорвана кампания. По време на преговорите в Берлин и Париж миналата седмица Самарас помоли европейските представители да престанат с „негативните изказвания“ за страната му. Той предупреди, че ако европейските служители продължават да намекват пред потенциални инвеститори за вероятността Гърция скоро да се върне към драхмата, могат да попречат на страната да приватизира държавните си индустрии, което е едно от условията в спасителен план на стойност €173 млрд. Залозите са високи. Гърция чака решението на експертната комисия на външните кредитори (ЕК, ЕЦБ и МВФ) дали следващата вноска от програмата за съдействие може да бъде отпусната. „Тройката“ ще изготви собствен доклад, след като мисията й се завърне в Гърция на 5 септември. Докладът ще положи основата за решението за допълнителна помощ по време на среща на върха на финансовите министри от еврозоната през октомври. Меркел предупреди да не се правят прибързани оценки за гръцките реформи. В интервюто за телевизия ARD тя заяви, че южноевропейската страна очевидно все още има да свърши много работа, но допълни, че Европа трябва да остане надежден партньор и да изчака приключването на доклада на „Тройката“, преди да даде становището си за Гърция.
Икономистите и политиците от ЕС се съмняват, че Атина ще успее да свие значително бюджетния си дефицит в срок преди 2014 г. Австрийският канцлер Вернер Файман от Социалдемократическата партия подсказа в интервю в неделя, че Гърция трябва да получи повече време за изпълнение на задълженията си. „Виждам, че има шанс Гърция да изпълни споразумението си с ЕС, но само в замяна на повече време“, заяви Файман пред ежедневника „Остерайх“. Германският министър на икономиката Филип Рьослер и по-малкият коалиционен партньор на Меркел поляха със студен душ идеята Атина да получи отсрочка. „Гръцката молба за отлагане на срока с половин година или дори две години не може да проработи, защото не е просто въпрос на време“, заяви Рьослер в интервю за германската телевизия ZDF. „Времето означава пари. Без реформи не може да има допълнителна помощ.“ Германският дебат се насочи и към председателя на ЕЦБ Марио Драги. Йенс Вайдман, президент на германската централна банка Bundesbank и бивш съветник на Меркел, предупреди, че ако се разчита на закупуването на облигации на финансово затруднените държави от еврозоната, съществува риск от зависимост сред европейските правителства. Вайдман неколкократно предупреди, че ЕЦБ наближава момента, в който реално ще финансира правителствата в обединението, но това не е в правомощията й, ограничени до контролирането на инфлацията. Изказванията на Вайдман са показател за растящото разцепление между членовете на съвета по паричната политика на ЕЦБ и останалите членове на борда. Меркел заяви пред ARD, че не вярва ЕЦБ да надхвърли правомощията си, което противоречи на изказванията на Вайдман и в същото време защити Вайдман, като заяви, че ролята му на критик на паричната политика е конструктивна.

По „Дау джоунс“