Сп. "Икономист" Грузия кипи от гняв, Западът е изумен, руснаците са доволни: Русия призна за независими държави двата грузински сепаратистки района Абхазия и Южна Осетия във вторник, 26 август. Картата на света се промени и стана по-мрачна. С планираното изпращане на руски дипломати, които да отворят посолства в Сухуми и Цхинвали, главните градове на Абхазия и Южна Осетия, ще започне официалното разпокъсване на Грузия - до съвсем неотдавна Русия поне на теория приемаше териториалната цялост на своята съседка. Докато признаваше териториалната цялост на Грузия, Русия можеше да твърди, че нейните войници в двата района имат мироопазваща мисия с международен мандат и че защитават абхазците и осетинците от грузински нападения. Но циници като грузинския президент Михаил Саакашвили отдавна изтъкват, че истинската роля на руските мироопазващи сили е да опазват не мира, а сепаратистите и да налагат руското влияние в бившата империя. Експерти по дипломатическа история може би ще кажат, че двете нови страни едва ли ще просъществуват дълго. В следващото действие от драмата е много вероятно те да станат част от Руската федерация. Това ще открои показната военна победа на Русия в августовската война с Грузия и ще й осигури постоянно присъствие южно от Кавказките планини, близо до жизненоважните тръбопроводи, през които текат петрол и газ от Каспийския район и Централна Азия до Турция и по-далеч. Изкушение да се засили унижението на Запада Русия обича да прави сравнения с Косово - държава, откъснала се от Сърбия след военната интервенция на Запада. Но сравнението е повърхностно. Едва ли ще бъдат отворени много посолства в Южна Осетия (след етническата чистка на грузинските й жители нейното население е малко повече от това на Лихтенщайн). Близки съюзници на Русия като Беларус и Таджикистан ще се постараят да демонстрират подкрепа. Други ще се въздържат да признаят за независими руските марионетни държави. Молдова и Азербайджан например имат подобни главоболия със сепаратистки райони - Приднестровието и Нагорни Карабах. Също като в Южна Осетия и Абхазия, и в тях тлеят искри на етническите пожари от агонията на Съветския съюз. По-отдалечени руски съюзници като Венецуела и Куба може да се изкушат да засилят унижението на Запада. Отвсякъде звучат остри думи. Великобритания и Америка осъдиха руския ход. Германският канцлер Ангела Меркел го нарече неприемлив. Тя побърза да посети балтийските страни, които сега се питат с ужас какво ли готви за тях руската външна политика. Франция, която е ротационен председател на Европейския съюз, свика на 1 септември извънредна среща на европейските лидери, за да преразгледат отношенията с Русия. Френският президент Никола Саркози, с чието посредничество бе постигнато прекратяването на огъня на 12 август, е силно разгневен от двуличието на Русия. Една от най-острите реакции бе на шведския външен министър Карл Билд: "Действията на руското ръководство означават, че то избира политика на конфронтация не само с останалата част от Европа, но и с международната общност като цяло." Всичко това може да е вярно. Но засега критиките срещу действията на Кремъл в Грузия сякаш само засилват решителността на руските лидери да продължат в същия дух. Руското обществено мнение застана твърдо зад новата силова външна политика, възприета като знак, че Русия се е отърсила от слабостта, обзела я през 90-те години на миналия век. Русия сякаш нехае, че западните страни заплашват да блокират приемането й в Световната търговска организация. Русия със сигурност усеща, че може да пренебрегне неодобрението на Запада. Растящите цени на петрола и газа наляха около 600 милиарда долара във валутните й резерви. Според мнозина руснаци в крайна сметка големите европейски страни ще решат, че държат повече на търговските връзки и на надеждните енергийни доставки, отколкото на Грузия. Ако съдим по досегашните събития, тази преценка може да се окаже правилна.