В. "Политика" Още преди да започнат предварително отписаните преговори за статута на Косово и Метохия, тогавашният руски президент Владимир Путин искаше от Запада да се установи "универсален модел", по който отцепилите се части от някои държави да могат да получат независимост или да останат тяхна съставна част. Преди две години и половина същото казваше и Константин Затулин, един от създателите на управляващата партия „Единна Русия“: "На Запад не са готови да разберат предложението на Путин за универсалното естество на косовския модел. Затова, преди да се съгласи да признае независимостта на Косово, Русия може да свърже това решение с Абхазия и Южна Осетия, Приднестровието и вероятно с Нагорни Карабах, което президентът спомена. Ако наистина бъде взето решение за независимост на Косово, Русия трябва да приложи косовския сценарий в конфликтните райони на постсъветската територия, независимо от това дали международната общност ще признае универсалния характер на този сценарий от гледна точка на международното право." Днес думите на Затулин звучат като ясно очертан план, приложен от Русия веднага щом получи възможността да го стори - след признаването на независимостта на Косово от Съединените щати и повечето страни от ЕС и след необмисленото нападение на Грузия срещу Южна Осетия. Същевременно ясно е и двуличието на западните политици, които изведнъж се сетиха за принципа на международното право и ненарушимостта на границите - същите тези принципи, които забравиха през февруари, когато властите в Прищина обявиха независимост на областта. Две истини за идентични събития Така държавният секретар на САЩ Кондолиза Райс обяснява, че в Съвета за сигурност на ООН Вашингтон "ще използва правото си на вето, за да предотврати евентуален опит на Русия да промени статута на Абхазия и Южна Осетия"; генералният секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер е разтревожен, че Москва е нарушила редица резолюции на Съвета за сигурност на ООН във връзка с териториалната цялост на Грузия, а германският канцлер Ангела Меркел добавя, че принципът на териториалната цялост е един от основните принципи на международното право. Както по времето на Студената война, в света се създават две истини, две гледни точки към идентични събития: Западът вижда себе си като защитник на свободата, а Русия се смята за спасител на държавите, които НАТО напада – от Сърбия до Осетия. И както по времето на Великите игри от XIX век - борбата на световните сили за находища на нефт и газ, центърът на конфликта отива към Кавказ. В това напрежение може и да се намери някакъв нов модел за решаване на етническите конфликти по целия свят, но не е известно дали Русия до този момент (ако изобщо има такъв) с агресивна политика към съседите ще успее да предотврати конфликти на собствената си територия. В подобна ситуация на Сърбия й остава само да не признава независимостта на Южна Осетния и Абхазия, защото с това би накърнила позицията си в защитата на целостта на държавата, но не бива и да се присъединява към хоровото осъждане на руската политика. Абхазия и Южна Осетия впрочем са "отделни случаи" и нямат връзка с Косово, ако трябва да си послужим с американската реторика. (По БТА)