Преди година, очевидно в пристъп на умопомрачение, определих „Окупирай Уолстрийт“ като интелигентна версия на „Чаеното парти“, пише Дейвид Уайднър. „Окупирай Уолстрийт“, движението, критикуващо банките, свръхбогатите и влиянието им върху политическия живот и ежедневието на обикновените хора, не успя да реализира потенциала си като важна социална и политическа сила. Въпреки вярното си главно послание за деструктивното влияние на големите финансови играчи и алчността върху основите на обществото и политическата система, „Окупирай Уолстрийт“ остана далеч зад „Чаеното парти“ като способност да канализира недоволството в политическа сила в състояние да промени установения ред. Протестите „Окупирай“ започнаха на 17 септември миналата година близо до Уолстрийт. Те породиха вълна от демонстрации под този наслов в САЩ, включително и много акции в Оукланд, щата Калифорния, Бостън и Лос Анджелис, станаха обект на медийно внимание, а социологическите проучвания показаха, че 43% от американците споделят идеите на движението.
После дойдоха ограничителните държавни мерки. Протестиращите в нюйоркския парк „Зукоти“ бяха разпръснати през нощта от полицията. Сблъсъците с органите на реда продължиха със седмици, а вече и с месеци. Подкрепата намаля. С оредяването на лагерите на „Окупирай“ из страната се топеше и публичното присъствие на движението. Изчезнаха материалите в централните новини, „Ню Йорк таймс“, „Хъфингтън пост“ и блоговете. „Окупирай Уолстрийт“ обеща да се възроди през лятото, но акциите през последните три месеца не бяха отразявани така масово от медиите, въпреки че е годината на президентските избори.
На другия полюс е „Чаеното парти“. Вече сме чували как това движение срещу данъците е разтърсило установения от умерените републиканци ред и истината е, че то е по-фокусирано и въздействащо. „Окупирай Уолстрийт“ има шепа високопоставени застъпници като Елизабет Уорън в Масачузетс и Бърни Сандърс във Върмонт. За сравнение всеки републиканец, участващ в някакви избори, държи да получи одобрението на „Чаеното парти“. И с право. Някои от неуспехите на „Окупирай“ се дължат на властта на институциите, срещу които то се опълчи и на крайностите, до които те стигнаха, за да го държат далеч от общественото внимание. Но най-големият проблем с протестите „Окупирай“ е самото движение:
1. Липса на послание. Близо година след появата му все още можете да чуете участници в „Окупирай Уолстрийт“, които говорят за глобалното затопляне, Ирак и Афганистан, естествените влакна и всичко друго освен финансовата система и как тя води до задълбочаване на неравенството на доходите. Това не означава, че нямаше успешни послания като слогана „Ние сме останалите 99%“, но да се накарат тези 99% да подкрепят една обща цел, се оказа трудно.
2. Движението е твърде странно. Костюмите, хипитата, хипстърите, маските на историческата фигура Гай Фокс – „Окупирай Уолстрийт“ просто не намери общ език  с американците от централната част на страната. Това е важно, защото ако жителите на град Пеория, щата Илинойс, видят група маскирани хулигани да се бият с полицията в Ню Йорк, много от тях ще симпатизират на властта.
3. Твърде силни противници. Секторите, занимаващи се с ценни книжа, банки, недвижима собственост и застраховки, хвърлиха общо $4,2 млрд. за различни национални избори от 2006 г. насам, което е повече от който и да било друг бранш или индустрия.
4. Заплашителен имидж. Маските се свързват с хакерската групировка „Анонимните“, от която повечето хора се страхуват или която не разбират. Движението „Окупирай Уолстрийт“ е известно и с конфронтациите си с полицията, които отблъскват хората.
5. То е ляво, социалистическо, водено от профсъюзи, Обама и Демократическата партия. Преувеличение ли е това? Не толкова, колкото си мислите. Изследване на университета Фордхем, проведено миналата година, разкри, че 80% от участниците в „Окупирай Уолстрийт“ се самоопределят като крайни либерали. Един от всеки четирима се смята за демократ, а 11% – за социалисти, но 39% са заявили, че не подкрепят нито една политическа партия.
Ако тези факти не са достатъчни, има друга, по-важна причина, поради която „Чаеното парти“ влияе на политиката, докато „Окупирай Уолстрийт“ пилее времето си в опити да обясни защо е толкова досадно – липса на план. „Чаеното парти“ иска понижение на данъците. „Окупирай Уолстрийт“ има дълъг списък с искания, включително да се опрощават студентските заеми, да се сложи край на запорирането на имоти, банкова реформа, балансирано разпределение на доходите. Ако попитате как може да се изпълнят тези искания, ще чуете различни отговори. Някои предлагат да се подкрепят различни кандидати, други говорят за процес, продължаващ десетилетия. В интерес на истината, „Окупирай Уолстрийт“ все още по интуиция подкрепя една правилна идея – влиянието на парите, алчността и изкривената и твърде властна финансова система причиняват проблеми на много американци (6 млн. жилища са загубени поради просрочени ипотеки от 2008 г. насам). Но осъзнаването на проблемите и правилното им комуникиране са различни неща. Противопоставянето на данъците от страна на „Чаеното парти“ може да изглежда твърде просто, но пък е ясно, което го прави ефективно. Не е нужна свръхинтелигентност, за да се разбере, че това е важното.

По „Маркут уоч“