“Топлофикация-София” била на фаталния ръб на събираемост на задълженията си, се разбра вчера (стр. 3). Чудно как една общинско-държавна фирма почва да се дави точно преди приватизацията си. Защото преди време имаше събираемост и от 63%... Кривата ще продължи надолу до момента на продажбата й – този сериал в България вече сме го гледали. А като по поръчка точно в момента на продажбата й дълговете ще пораснат като планина и купувачът ще оспорва задълженията си. И това сме го гледали. В същото време държавата, която е акционер с 42% в дружеството, проявява завиден непукизъм – почти като към “Кремиковци”. Страшно изумление буди и паралелната процедура по приватизация – заради смесената собственост, която съвсем не буди възторг в нито един инвеститор. А нито един от двамата акционери – нито мажоритарният, какъвто е Столична община, нито държавният, правят нещо реално, за да повишат събираемостта. Най-накрая нищо чудно да се окаже, че “Газпром” е единственият кандидат-купувач. И община и държава с радост да му продадат столична топлофикация за 1 рубла.