Въпрос на преговори

Турската автомобилна администрация преди няколко дни вече официално заплаши да въведе ограничения за българските камиони. В българската автомобилна администрация е получено писмо, с което се обявява, че ще бъдат въведени ограничения за наши камиони. Освен обявяването на мярката в него обаче реално няма никаква информация нито за размера на таксите, нито за датата на въвеждане, нито за какви автомобили ще важат.
Михаил Рангелов Турската автомобилна администрация преди няколко дни вече официално заплаши да въведе ограничения за българските камиони. В българската автомобилна администрация е получено писмо, с което се обявява, че ще бъдат въведени ограничения за наши камиони. Освен обявяването на мярката в него обаче реално няма никаква информация нито за размера на таксите, нито за датата на въвеждане, нито за какви автомобили ще важат. В общи линии цялата работа пак прилича повече на плашене, отколкото на действително заявено намерение да се въведат реципрочни мерки от турската страна. Защото турските превозвачи са в позиция на постоянен партер. В случая въвеждането на допълнителни ограничения ще бъде добре дошло за България. Браншът в България не е единен Българските превозвачи обаче също не са единни в исканията си. Въпреки че официално браншът се обедини преди половин година, новосъздаденото обединение (КСАТ) все още не е регистрирано в съда. Дори и първото решение на конфедерацията да не подкрепи протеста на малките автопревозвачи, бе бламирано от някои от големите компании в нея. Няма как да се отрече този факт, тъй като една трета от колоната на Околовръстното в София на протестите преди време беше от автомобили на фирма, участник в управлението на КСАТ. По-голямата част от превозвачите са доволни от факта, че турските компании няма да преминават през България и техните товари ще се поемат от наши коли. Друга част от бизнеса обаче предупреди, че реципрочните действия на Турция ще върнат на нашия пазар български компании, които са ориентирани към дейност извън ЕС. А това ще убие малките превозвачи в България. Лошото е, че покрай спора за транзитните превози може да се влезе в една спирала на противопоставяне, от която няма да спечели никой. Един от песимистичните варианти е денонсиране на двустранните транспортни спогодби с Турция. Така или иначе налагането на двустранни такси в общи линии отменя почти всички привилегии, които ползва бизнесът в съседната страна. Какви реакции могат да се очакват от Турция? Един от вариантите е да започне изтегляне на турските инвестиции от България. Това е просто невероятно, тъй като бизнесът прави пари там, където му е изгодно. Освен това е въпрос на по-дългосрочно планиране – и стратегия, а не на криворазбрано патриотарство. На теория Турция би могла да повлияе върху българското корабоплаване – все пак Босфорът е единствената връзка на българските пристанища със Средиземно море и световния океан. Въпреки това Анкара едва ли ще вдигне таксите за преминаване само за една страна от региона, а ако ги въведе, да речем, и за Румъния, ще си сложи още една спирачка по пътя към ЕС. Изход има - преговори При всички случаи ситуацията изисква не емоции и пехливанлък, а да се седне на масата за преговори. Ако българското правителство обещае да намали таксите от 2009 г. това би могло да бъде добра основа за разговори. С колко – би могла да бъде вече темата на разговорите. Така показваш разбиране към проблемите на бизнеса на съседа, и печелиш – дори и по-ниски, приходи от тях ще има, които да се използват за поддържане на инфраструктурата. От друга страна добрият комшулук е важен. Така че диалогът тепърва предстои.

Станете почитател на Класа