Николай Танев, анализатор, „Политикъл Кепитъл“-България България да „връща” инвеститори? Да, да! Поводът да се повдигне изобщо този въпрос оксиморон е скорошната новина, че оманският държавен инвестиционен фонд Oman Investment Fund (OIF) е придобил дял от 50% в ирландска хотелска група от Quinlan Private, който е един от собствениците на Mall of Sofia и един от инвеститорите в проекта Mall Plovdiv. Заедно с тази новина стана ясно, че фондът е придобил и терен за строителство в България. На пръв поглед няма нищо странно, още повече че българските политици отдавна се стремят да „докарат” инвеститори от Арабския полуостров още от прословутите връзки на бившия премиер Симеон Сакскобургготски по време на предизборната кампания през 2001 г. В полезрението сме Въпреки това може би за първи път България влиза по-сериозно в полезрението на т. нар. държавни инвестиционни фондове (wealth sovereign funds). Какво представляват всъщност тези фондове и защо изобщо една инвестиция може да бъде нежелана? Държавните инвестиционни фондове съществуват от няколко десетилетия, но бумът им започва от началото на новия век. Тяхната основна цел е инвестирането на големи финансови излишъци в чужда валута в чуждестранни активи с цел максимизиране на възвращаемостта в дългосрочен период, нахвърляща традиционната роля на централните банки. Този тип инвестиции се свързва основно с развиващи се и богати на петрол страни, които през последните години успяха да натрупат значителни активи най-вече в пазарите на развитите страни и най-вече в САЩ. Обемът на вложенията на тези фондове варира между 1,5-3 трилиона долара според различни оценки, тъй като тези фондове нямат практиката и задължението да публикуват официално информация за вида и размера на вложенията си. Най-големият подобен фонд – Abu Dhabi Investment Authority, управлява около 800 млрд. долара. За сравнение това е по-голяма сума от БВП на страна като Турция. След като този фонд закупи малко под 5% от „Ситигруп“ през есента на миналата година за 7,5 млрд. долара, това породи нова вълна на икономически национализъм. Дори авторитетният „Уолстрийт джърнъл“ определи тази инвестиция като нещо повече от „нормална търговска сделка”, тъй като „идва от фонд, контролиран от чуждо правителство, който има толкова бизнес, колкото и политически интереси... от арабско правителство, имащо проблематични отношения с американското банково право... и сделка, даваща вход за страните от Близкия изток към американската финансова система, която от 11.09.2001 г. играе ключова роля в борбата срещу тероризма”. Политическият аргумент срещу подобни инвестиции е сравнително ясен – инвестиции в ключови сектори на икономиката от чуждестранни държавни фондове на определен етап би могло да бъде опасно за дадената страна. Голяма част от тези фондове идват от страни, където по-голямата част от икономиката продължава да се движи от държавата. Липсата на ясни правила в сферата на финансовата система на тези страни и затвореността на финансовите им пазари поражда вълна след вълна от притеснения, че с разрастването на дела на активите на тези фондове в местните икономики се увеличават и възможностите на чужди държави да манипулират развитието на тези държави. Тези притеснения логично са най-силни в САЩ, където действат ограничения за инвестиции в определени за важни сектори на икономиката. Специално законодателство в моторите на ЕС Подобни гласове обаче се чуват и в страни като Великобритания, Франция и Германия, където се очаква правителството да гласува специално законодателство, което да два възможност за вето върху подобни инвестиции. От икономическа гледна точка обаче подобна логика е доста трудно защитима. На практика активите на тези фондове продължават да са сравнително малко на фона на среднодневния обем на валутния пазар, който възлиза на около 2,5 трилиона долара. От друга страна, самите държави, които най-много се безпокоят от тези инвестиции, от години приканват чуждестранни инвеститори, които да попълнят недостига от капитал на фона на все по-намаляващите нива на вътрешни спестявания в страни като САЩ например. Хипотезата за силна намеса в икономиката на голяма страна, която да доведе до катастрофа, е силно пресилена на фона както на обема на инвестициите, така и на взаимосвързаността в глобалната икономика. Предизвикването на криза в САЩ ще доведе не само до локални, но и до глобални икономически трудности, от които никой няма полза. Глобализацията на икономиката изключва самоволните действия на една държава, така както ядреното оръжие поддържа баланс, при който никой няма полза пръв да го използва при перспективата за взаимно унищожение. Дори да се приеме, че не всички държави и правителства са рационални в своите действия, трябва да се има предвид, че почти всяко изкуствено влияние върху икономиката на една държава ще се сблъска с пазарните сили, които в крайна сметка ще върнат икономиката в равновесно положение. Да вземем следния пример – Китай решава да продаде всички свои резерви от около 1 трилион долара в един ден. Дори ако всички тези пари бъдат поети от пазара и централната банка на САЩ не успее да изтегли от пазара толкова долара, то тогава в най-лошия случай ще станем свидетели на срив, но не и на катастрофа. Увеличението на търсенето на американски стоки би било такова, че чисто по пазарен начин доларът ще възстанови голяма част от стойността си благодарение на пазарни сили. Икономиката ни е с висока степен на отвореност България – твърде далеч от тези проблеми? Макар българският пазар да не е най-атрактивният в региона, родната икономика се характеризира с висока степен на отвореност. Затова и в перспектива местни активи все по-често къде директно, къде индиректно, ще стават обект на покупка и продажба от подобни фондове. Самият факт, че пазарът на недвижими имоти в България е обект на интерес от държавни инвестиционни фондове, звучи оптимистично и показва увереност в дългосрочната възвращаемост от подобни проекти. Добре известно е, че българската икономика е развиваща се такава и се нуждае от големи чужди инвестиции, които да покриват недостига от местни спестявания и да позволяват поддържането на висок дефицит по текущата сметка. В този смисъл едва ли може да говорим за добри и лоши инвестиции, а по-скоро за повече и по-малко ефективни инвестиции. За съжаление обаче в последните години дебатът трябва ли България да допуска толкова големи инвестиции от Гърция, Турция или Русия не престава да буди обществен интерес. Вероятно много хора си спомнят изпълнените с патос призиви да не се продава българска земя на чужденци, сякаш британското семейство пенсионери ще си вземе българската земя подръка и ще си замине. По този начин чуждестранните инвестиции в недвижимо имущество и свързани с него дейности възлязоха на над 2,1 млрд. евро само за миналата година, което позволи българският пазар да се нареди на първо място по ръст на цените за миналата година и да влезе в полезрението на още повече инвеститори. В обобщение може да се каже, че политическата и икономическата логика често се разминават. Следването на икономическата логика не винаги води до най-добрите резултати, но практиката е показала, че следването на политическата логика в икономиката почти винаги води до неуспех. В този смисъл въпросът добра или лоша е една инвестиция, трябва да се ограничава само до спазването на законите на съответната държава, а не до националния произход на парите. * Pecunia non olet (парите не миришат – от лат.)