Рая Атанасова Това писмо няма адрес, няма и получател. Може да бъде пуснато и в празна бутилка в морето. Запазването на природата не е сред приоритетите на политиците, на местната власт, изглежда, не е приоритет и на нас, гражданите на България. Въпреки всичките думи, изразходвани по тази тема. Все по-често подминаваме различни сигнали за мръсни плажове, за получени обриви след къпане в морето, за нефтени разливи, за изхвърлени чрез канализацията мръсни води от застроената първа линия по крайбрежната ивица. Затова нека ви разкажа за три големи вини. Вината на наивника, вината на критикаря и вината на непукиста. Наивникът ще събере боклука си от плажа – няма да плюе семките в пясъка, празните бутилки от бира и безалкохолно, фасовете ще отидат в пликче, което ще се чуди къде да хвърли. Човекът си вярва, че така променя нещата и рано или късно всички ще се усетят, проникнати от тази чеховска идея, че „у човека всичко трябва да бъде прекрасно...“ Критикарят ще обвини някого или нещо, но нищо няма да направи. Ще се възмути, ще възроптае... и нервно ще загаси цигарата си в пясъка, оставяйки там фаса. Нали има кой да почисти след него, ами тоя плаж няма ли си концесионери в крайна сметка, дето да се грижат за чистотата – я какви такси събират за чадъри и шезлонги. Толкоз. Най-леко му е на непукиста. Той не се тревожи колко случаи на замърсявания по Черноморието има заради липса на канализация и работещи пречиствателни станции. Нито пък, че като си постила хавлията, отдолу може да го бодне бутилка, не мидена черупка. Или че вълните донасят на брега все по-малко морски дарове и все повече човешки боклук: било то органични или неорганични отпадъци... Кой да оправи ситуацията? Морето, реките, минералните извори – петролът на следващия век, както нарече водата щатската банка „Голдман Сакс“, в България се тровят и замърсяват с такъв размах, сякаш имаме на разположение запаси от няколко айсберга. Вината на политиците в това отношение е най-тежка. С концесиите на плажовете, на водните обекти, привидното прочистване на реките след наводнения, държавата на практика се разтовари от отговорността да контролира опазването им. Кой проверява качеството на свършеното, или пък концесионната практика? Някой да е чул за наказана фирма, прочиствала корита на реки и свършила с изсичането на дърветата около тях? Само глоби няма да свършат работа, само че и тях ги няма. Какво от това, че варненското ВиК е глобено през август с повече от 21 000 лв. заради изхвърлянето на фекални води на плажа в Златни пясъци? Държавата глобява държавното предприятие, но пречиствателна станция няма, нали? Има обаче разрешителни за още строежи, чиято инфраструктура изобщо не е изградена. Инвеститорският интерес за бързи свръхпечалби не срещна отпор – и сега приливът се връща почти като цунами. Отлив от плажните концесии Оказва се, че дори концесионерите вече се оплакват. Бизнесът се отказва да концесионира плажовете, защото печалбата пада. Липсват канализация, пътища, инфраструктура. Случаите стават все повече: нефтеният разлив във Варна, изхвърлящата се пенлива воня от канализацията в Синеморец, замърсените и опустошени речни корита на р. Вая и р. Въча, замърсяванията на Дунав. Към дъното Черно море може и да мирише на сероводород (заради което е наречено и Черно), но на повърхността май вече не мирише на море. Така че след време може и да стоим на брега, върху който хвърлят дълги сенки постройките зад гърба ни, и да го съзерцаваме като изчезващ вид, а плажа - като защитена територия. А вълните в краката ни да влачат само водорасли и пластмасови бутилки...