Александър Поливанов, Lenta.ru Войната в Южна Осетия шокира не само обикновените руснаци, но и търговците на фондовите борси в Русия. Още на 8 август по най-бързия начин те започнаха да се освобождават от акциите на руските компании, поради което индексите РТС и ММВБ се сринаха до минимуми отпреди години. Грузия не е приоритетен пазар за нито една голяма руска корпорация. Това означава, че инвеститорите не продават ценните си книжа заради опасения, че военното положение ще попречи на работата им и те ще спрат да получават дивиденти. Връзките между разпродажбата на фондовите пазари и военните действия е доста по-сложна. Проблемът се състои в това, че войната застрашава репутацията на Русия, а това ще предизвика отдръпване на чуждестранните капитали от страната. Тази реакция на първо време ще е спекулативна – тоест ще въздейства по начин, по който действат фондовите борси. Западните инвеститори вече започнаха да се изтеглят от руския пазар, смятайки, че вложенията в руската икономика по време на война са твърде рискови. Разпродажбите удариха държавните корпорации Именно заради подобни опасения по време на сесията от 8 до 11 август пострадаха най-вече големите компании – именно техните ценни книжа се смятаха за най-ликвидни и привлекателни за западните купувачи. Освен това инвеститорите предпочетоха да продават акции, свързани с държавните корпорации - „Газпром“, „Роснефт“, Сбербанк и др. В името на справедливостта трябва да отбележим, че паническите настроения не бяха определени единствено от конфликта в Южна Осетия. Съобщението за навлизането на руските войски на територията на непризнатата република и разгръщането на пълномащабни бойни действия се превърна в сигнал, след който инвеститорите осъзнаха: „Трябва да продаваме.“ На първо място, в началото на август руският фондов пазар започна да изпитва влиянията на поевтиняващия в световен мащаб петрол. Ако през юли черното злато струваше над $147 за барел, то по-късно стойността му започна да пада и то се се спусна до $120 за барел ($111,24 на 12 август - бел. ред.). Дори и войната в Южна Осетия не успя да успя да увеличи значително стойността на петрола, въпреки че през територията на Грузия минава тръбопроводът Баку-Тбилиси-Джейхан, който осигурява 1% от световните доставки. На второ място, през последните месеци в Русия инвестиционният климат значително се влоши. Ситуацията се свързва с големите корпоративни конфликти (например – споровете между акционерите в руско-британската ТНК-ВР и в “Норилский никел”), а също и заради безпрецедентната намеса на чиновниците в работата на бизнеса ( т.нар. дело “Мечел“). Заради тези фактори руските фондови индекси постепенно спадаха, но, разбира се, не толкова рязко. Например още през юни РТС достигна 2300-2400 пункта. На 8 август спадна до 1800, а на търговете на 11 август - до 1700 пункта. При това, съдейки по банковите обзори на борсовите пазари, публикувани в началото на седмицата, на борсата царят панически настроения. Неслучайно през последните няколко дни инвестиционни банки понижиха прогнозите си за РТС и ММВБ до края на годината. От друга страна, в един момент трейдърите на руските борси ще осъзнаят, че е време да спрат да продават и отново да почнат да придобиват акции. За да се уцели правилният момент, ще е полезно да сравним съвременната ситуация на фондовите пазари с по-ранни аналогични такива. Сравнение на кризите През 2005 г. рейтинговата агенция Standard&Poor's (S&P) публикува доклад, озаглавен „Тероризъм, пазари, икономика“, в който се прави анализ на фондовите пазари по време на война и други катаклизми. Оказва се, че в пресата това влияние е силно преувеличено и в крайна сметка борсовите показатели са все по-устойчиви спрямо глобалните катастрофи. За пример са приведени данните по индекса S&P 500 в моменти, в които са извършени терористични нападения, покушения над известни политици и началото на войни. На 11 септември 2001 г., когато бяха взривени кулите на Световния търговски център в Ню Йорк, S&P 500 е спаднал с 4,9%, а е успял напълно да възстанови позициите си в рамките на 19 дни. При нахлуването на Ирак в Кувейт американският фондов индекс се е понижил само с 1,1%, но е успял да възвърне позициите си едва след 30 дни. Осемте събития, оказали влияние на целия свят (терористичните нападения в Ню Йорк, Лондон и Мадрид, нападението на Ирак над Кувейт, покушението на Рейгън, убийството на Кенеди, петролното ембаргото на ОПЕК и Кубинската криза), не са внесли особено безпокойство на фондовите пазари. В деня на тези събития S&P 500 е падал средно с 2,2% и се е възстановявал за 13 дни. Това означава, че инвеститорите на световните борси, които разпродават активите си в кризисни моменти, са ръководени не от рационални разсъждения, а от паника. Когато се стигне до по-детайлно осмисляне на ситуацията, те успяват бързо да възстановят фоновите индекси до предишните максимуми. Представената от S&P статистика не може да бъде приложена напълно за войната в Южна Осетия. Руският фондов пазар все още е твърде млад и търговците не са се научили да реагират на подобни събития като започването на война. През 2004 г. - по време на терористичния акт в московското метро, РТС почти не реагира и спадна с едва половин процент. Но двете събития са несравними по степента на обществената си значимост. Движението на руските фондови индекси не може да се прогнозира именно заради отсъствието на опит. Можем само да кажем, че колебанията на борсовите показатели ще бъдат значително по-силни, отколкото обикновено: инвеститорите ще се разкъсват – в един момент ще купуват акции, а в следващи ще ги продават. Така се случи на 11 август, когато РТС рухна с 4%, а после започна бързо да се възстановява. Така ще бъде и занапред, или поне докато войната не приключи.