Задава се поредната неуспешна сделка за топлофикация – този път за шуменската. Засега от Агенцията за приватизация казват, че няма кандидати. Не е първият случай в бранша. Но е първият, при който инвеститорите в бранша откровено казват, че не се интересуват от сделката, тъй като са направили своите проучвания. Надеждите на приватизаторите са, че някой, който не е от бранша, ще се излъже и ще подаде оферта. Дано имат късмет. Но до този момент никой не е закупил информационните книжа. Тези предприятия реално нямат активи Основната особеност на топлофикациите практически в цялата страна е, че като ги купиш, всъщност плащаш, за да се задължиш да платиш още по-голяма сума след това. Въпросът е, че всеизвестният актив на отоплителните дружества у нас са дълговете – главно към „Булгаргаз холдинг“, и вземанията – главно от битовите потребители, ако имат такива. Не е необходимо кой знае колко задълбочено проучване, за да се сметне, че през следващата петилетка няма да можеш да вземеш парите от абонатите. Много е вероятно обаче да ги кредитираш с отопление и фирмата да затъне още по-здраво. Както каза преди години директорката на „Топлофикация-Ловеч“ Маргарита Каменова: „Някой трябва да вземе това предприятие и да налее много пари в него, за да може то да работи. В противен случай това лято хората ще инвестират в печки, кюнци и дърва и завинаги ще забравят за централното отопление.“ Само че лудите с многото пари вече са на изчезване. Ловешката топлофикация бе продадена през борсата при третия опит. Това е сравнително щастливо изключение. Борсовата приватизация се забави Когато през април 2004 г. тогавашният изпълнителен директор на Агенцията за приватизация Илия Василев пусна 14 топлофикационни дружества през борсата, това му струва директорството. По това време всички хвалеха борсовата приватизация, но ресорните министри се противопоставяха винаги на такъв вид продажба. Аргументът беше, че купувачът през борсата не може да бъде задължен с инвестиционна програма след покупката. Част от тези предприятия се продават и досега - измежду тях е и шуменското. От една страна, някои фирми извадиха късмет - купи ги бизнесменът Христо Ковачки, чиито интереси в енергетиката са известни. Неговите топлофикационни компании в Сливен и във Враца съществуват и досега за разлика от други. Веднага след като си смениха собственика обаче, те решиха, че сами ще извършват дейностите, свързани с дяловото разпределение и топлинното счетоводство на абонатите си. За тази възможност по отношение на столичната топлофикация се заговори чак сега, когато нейната приватизация също предстои в близката година. Възможният изход е ликвидацията При този вид предприятия - обикновено след няколко неуспешни опита, съответната топлофикация бива предлагана или за ликвидация, или преминава пряко под ръководството на общината. Такава е съдбата на дружествата в Лозница, Самоков, Разград. Тяхната дейност е толкова законспирирана, че някои недоумяват: „Наистина ли има топлофикация тук?!!“ В подобни случаи общината прави възможното да събере неплатените сметки, за да се разплати с газовата компания. Обикновено подобна стъпка не е увенчана с успех, тъй като за да може да се задейства механизмът, трябва да бъде потвърден от съда. Така в края на краищата общината взима решение за ликвидация. А точно тогава може да се появят истинските кандидати. Играчи са и газовите компании Може обаче и да не се появят. Зависи колко е силно газовото лоби в съответния град или район, защото битовата газификация е най-добрата алтернатива на централното топлоснабдяване. До момента у нас няма газифициран цял град, да не говорим, че суровината – природният газ - напоследък поскъпва главоломно. Но заедно с него поскъпват и услугите на топлофикациите, тъй като тяхното гориво е същото.