Светът е разтревожен колкото за Грузия и нейната териториална цялост, толкова и за мира в Черноморско-Кавказкия регион. Лично аз съм притеснен и за олимпийските принципи, които отдавна са световен символ за мира и международното сътрудничество. Ще припомня това, което генералният секретар на ООН Бан Ки-Мун каза преди десет дни – той призова да бъдат спрени войните по целия свят, войните по време на Олимпийските игри. Забелязваме точно обратното. Конфликтите в Грузия са сред т.нар. замразени конфликти в зоната на ОССЕ, с които се сблъскваме не за пръв път. През 2004 година по време на българското председателство на ОССЕ успяхме доста успешно да разрешим другия много остър конфликт - в Аджария. Преди седмици имах възможност да посетя столицата на Аджария – Батуми, и да се уверя, че в момента Аджария е просперираща и свободна грузинска провинция, проблемът около която бе решен по мирен път. Смятам, че същият мирен подход – на диалога и дипломацията – е напълно възможен да бъде приложен както за Южна Осетия, така и за Абхазия. Тогава лично водих посредническа мисия между президента Саакашвили и вожда на Аджария по същото време, който се казваше Аслан Абашидзе. ЕС и съюзниците от НАТО също могат да имат решаваща роля. Преди всичко – като окуражат и двете страни да се въздържат от по-нататъшни военни действия. И върховният представител на ЕС – Хавиер Солана, и водещи американски политици призоваха към такова поведение. Надявам се, че Съветът за сигурност ще може да произведе една резолюция, която да бъде приета, при това с консенсус. И тя да даде рамките на прекратяването на конфликта. Що се отнася до България, ние не можем да си позволим да имаме пасивна позиция поради много причини. Ние сме непосредствен съсед на Грузия през Черно море, членове сме на Групата на приятелите на Грузия към генералния секретар на ООН, България е член на НАТО. Ако интеграцията на Грузия към НАТО беше по-напреднала, отколкото е в момента, нямаше да се стигне до сегашното напрежение. Винаги съм смятал, че колкото по-малко отлагаме интеграционните процеси, толкова по-добри ще бъдат резултатите от тях. За да се реши такъв конфликт, преди всичко трябва да бъдат спрени военните действия. Иначе не е възможно да се водят преговори. Специално искам да подчертая ролята, която Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) може да изиграе в случая. Както споменах, през 2004 г. при българското председателство ОССЕ наистина изигра решаваща роля за приключването на един такъв конфликт. Продължавам да вярвам, че именно тази организация, в която са представени едновременно и Грузия, и Русия, и страни – членки на ЕС, и всички страни – членки на НАТО, може да даде най-адекватната формула за решаването на конфликта. Смятам, че решението може да бъде постигнато в рамките на ОССЕ, дори без да се прибягва до активна интервенция от страна на ООН. Не бих си позволил да оценявам поведението на Русия в рамките на един или два дни, а по-скоро – в рамките на едно или две десетилетия. Смятам, че темповете на разширение на НАТО, както и мостовете, които НАТО трябва да прехвърли към други държави специално в Източна Азия, са от ключово значение за нормализирането на отношенията му с Русия. Няма да скрия, че съм предлагал създаването на специален съвет НАТО – Китай, по подобие на съвета НАТО – Русия, или НАТО – Украйна. Смятам, че един по-засилен диалог на евроатлантическото пространство с Китай ще подейства много благотворно и на отношенията, които нашата евроатлантическа общност има с Русия. Русия е държава, която има силен интерес в тези конкретни конфликти, бих добавил към Абхазия и Южна Осетия и конфликта в Приднестровието. Русия по много конкретен начин налага своя интерес и този интерес сега, както го разбира руското ръководство, изглежда не предвижда скорошно решаване на конфликтите. ( Б. р. - по интервю пред агенция „Фокус“)