Тихомир Стойчев* Истерията с критиките в докладите на ЕС и ОЛАФ и някои вътрешни събития концентрираха общественото внимание върху противодействието срещу престъпността и корупцията. Колко опасни могат да бъдат кризите в институциите, ангажирани с тях, разбра още правителството на Филип Димитров. Политическата върхушка обра пасивите, макар някои да се разбогатяха. Последвалото югоембарго преплете групировки, държавни служители, магистрати и политици. През периода на преход едни и същи хора се окопаха в политическия, управленски и бизнес елит, като симулират реформи и договарят коалиции. Сега отново предлагат собствени варианти. Народното събрание е тяхна еманация, поради което законодателната, административно- структурната и кадрова рамка на съдебната и изпълнителната власт е отражение на користни интереси. Техни метастази са в икономика, енергетика, строителство, туризъм и селско стопанство, все по-напористо се впиват в политиката. Наивно се прави опит общоизвестната тайна за съществуващи корпоративни интереси на “бизнесмени”, политици и властници да се прикрива. Ръководител на служба, призвана да разбие организираната престъпност, се чудеше къде са “силовите” групировки. Бивш министър дотолкова добре ги познаваше, че лично покани лидерите им в кабинета си да пият кафе. Като последица, вместо да се потят да лепят стикери за застраховане и охрана, получиха контрола върху международната търговия, превърната умишлено с административни актове в контрабанда. Директор на НСС трансформира оперативните разработки в надеждни “чадъри”. Времето потвърди, че въпросната схема е била наложена и координирана от най- високото място. Че не беше потърсена отговорност от никой, означава единствено, че политическата върхушка се е договорила отдавна за разпределението на благата според участието във властта. Няма политическа сила и правителство, които да не огласяваха шумно радикални мерки срещу престъпността и да не търсеха виновници за несправянето с нея. И сега се опложда пространството с ежедневни твърдения за предприемане нови мерки по правилата на пиар акция. Може би за това политическите ръководства имат повече доверие на ПР специалисти, отколкото на своите съпартийци, макар че няма как да се замете купчината с двадесетгодишен боклук. Не заради много успешните ни политици с компромис ни присъединиха към НАТО и ЕС, но това означава и нови изисквания правила и отговорности. Обещаваните реформи вървят мудно, а реалностите не чакат. Конфликтите в бивша Югославия пораждат последици. Прецедентът Косово беше наложен при странни условия и стандарти. В Гърция и Турция отново избухват взривове. В Кавказ постоянните конфликти поддържат несигурност. В Близкия изток успоредно с нерешените се очертават нови проблеми. Какъв може да бъде изходът от това и има ли ресурс България да се защити и гарантира собствената си, а от там и сигурността на партньорите? Ако трябва да се отговори еднозначно, то със сигурност - не. Балканските територии продължават да са заредени с конфликти - етнически, междунационални, етноконфесионални и цивилизационни. Появяват се нови политически субекти, финансирани с неясни средства. Увеличиха се аргументите за намеса на външни държавни, религиозни и други фактори. За България новите изисквания, поведение и роля отключват нов тип заплахи: участието в евроатлантическите структури налага преразглеждане и формиране на нови отношения с традиционните ни партньори. Това може да породи заплахи за състоянието и стабилността на българската политика и икономика. Участието на български военни и полицейски контингенти в операции в рамките на евроатлантическото партньорство обхваща региони, заредени с конфликти. Животът там се обезценява, криминализира, отключват се негативни процеси, засягащи всички участници, което увеличава заплахата тези отношения да бъдат пренесени на наша територия или върху наши субекти и обекти в чужбина; миграционните процеси като цивилизационно право на съвременния човек са обосновани от правото всеки да търси и избира по- доброто място и работа. При липса на контрол те обаче усилват тежестта на социално- икономическите диспропорции, гражданските, политически или военни сблъсъци, могат да увеличат демографските и религиозни диспропорции в многоетнически и либерални по отношение на верската търпимост държави. Междуетническа, верска, междунационална нетолерантност и нетърпимост са преди всичко проявление на отключването на процесите за търсене на нова идентичност в региона на Балканите. В България за тези заплахи не е създаден достатъчен институционален и граждански ресурс за прогнозиране, управление и решаване. Процесите у нас показват нарастваща склонност на политическите субекти да заиграват опасно с тези явления, като особено активни са тези от популистки и лидерски тип, макар създадени, за да подкрепят статуквото. Опасно влияние у нас могат да окажат отключени конфликти в съседни държави или междудържавни претенции. Терористичните заплахи се разглеждат повече като чужди проблеми с неоправданата надежда, че все ще ни заобикаля, подценяват се поуките от началото на миналия век и средата на 80-те години. Институционалната нестабилност, незавършена правно-организационна рамка, която да разпределя отговорностите на властите по отношение на националната сигурност, сами по себе си пораждат риск. Съдебната власт не се произнесе задоволително по “поръчковите убийства”, върху чиито жертви тежат съмнения за участие в криминални структури и бизнес. Убити бяха политици, магистрати, общественици. Ненаказването на извършителите е удар върху авторитета на държава, институции и власти, но и поражда опасност насилието да се превърне в предпочитана норма Недостатъчната ангажираност на съдебната власт с резултатите от противодействието и разкриването на извършените престъпления демотивира служителите от полицейските и специални служби. На фона на общата обстановка, никой не гарантира, че дейността на опасни организации няма да се пренесе у нас. Организирана, трансгранична престъпност и корупция вече се определят като национална наша черта. Политически оправданите удари по държавността и институциите позволиха първите българи, възползвали се от свободното движение на стоки и хора, да бъдат представители на престъпните структури. Техните трансгранични контакти, непосредствената им връзка с институциите и политическата върхушка, разполагането с недопустимо висок обем неясни финанси е не само видима, но и демонстрира възможности за въздействие при взимането и легитимирането на политически и управленски решения. Демонстрираният стремеж към изсветляване и декриминализиране на тези средства затвърждава социални проблеми и несправедливост, което се явява заплаха за политическата стабилност и сигурност. Корупцията е неотменимо проявление на престъпността, но внушения, рушащи авторитета на институциите и непрекъснатото създаване на структури, които да й противодействат, са доказано безперспективен модел. Проституцията и наркотрафикът отслабват не само демографско-възпроизводствения потенциал на българите. За да бъде преодоляно негативното въздействие върху държавата и обществото, е необходимо извършване на реална промяна в политическата система и управленски практики, като се гарантира минимализиране и изолиране на вредните и опасни въздействия от сегашния модел. Потребни са стабилни правила, тотална мобилизация на обществено-политическите и управленски ресурси при гарантиран граждански контрол. Можем да си помогнем сами, като отстраним лъжците, крадците и измамниците от политиката и управлението. * Авторът е дългогодишен служител на МВР, заемал различни ръководни и изпълнителски длъжности, най-високата от които директор на ЦСБОП. Работи като консултант по проблемите на сигурността. Занимава се с политическа и обществена дейност.