Дейвид Литърик, вестник Telegraph По това време на годината Кипър се превръща в туристически рай. Милиони се стичат към красивите плажове на средиземноморската страна. Миналия месец обаче малката държава бе домакин на доста различен тип гости. Някои от най-богатите мъже на света се срещнаха в луксозна стая в хотел “Четири сезона“ близо до Лимасол, нетърпеливи да упражнят влиянието си и да отстранят от пътя си едно от най-големите имена на корпоративна Великобритания. Според последната класация на милиардерите, изготвена от сп. „Форбс“, Виктор Векселберг, Михаил Фридман и Леонид Блаватник контролират състояние на обща стойност над $40 млрд. Никой от тях не се страхува да демонстрира богатството си. Това са тримата олигарси зад консорциума AAР, който притежава 50% от ТНК-БП, забуления в скандали джойнт венчър с британския корпоративен гигант „Бритиш петролиум“. Тримата бизнесмени са известни не само с несметното си богатство, но и с агресивния си бизнес подход. Скандалът между консорциума и „Бритиш петролиум“ е нещо повече от препирня между съдружници в джойнт венчър. Защото последиците от него се наблюдават на правителствено равнище и на британския фондов пазар, където политическият риск попречи на „Бритиш петролиум“ да се възползва от скока в цената на петрола. Стивън О'Съливан прекара девет години в Русия с „Юнайтед файненшъл груп“ и бе съветник по сделката за създаването на ТНК-БП. Според него новата порода богати руски бизнесмени добива все по-голямо влияние над корпоративна Великобритания, без повечето хора да си дават сметка за това. „Руснаците са в Лондон вече от доста време, привлечени от географската близост и космополитния характер на британската столица. Те инвестират доста активно на имотния пазар“, посочва О'Съливан. По данни на сп. „Форбс“ повече от $100 млрд. са напуснали Русия в периода 1998 г. - 2004 г. Значителен дял от тези пари в момента се харчи в бутиците и агенциите за недвижими имоти в Лондон, където се смята, че живеят над 300 000 руснаци. „Компаниите от бившото ОНД съставляват все по-голям дял от индекса на лондонската фондова борса“, казва О'Съливан. „Самите руски олигарси пък имат все по-голямо участие на борсата посредством инвестиционни фондове. Играейки на фондовия пазар, много от тези бизнесмени действат като големи институции, така че наистина разполагат с огромно влияние, по-голямо отпреди, и не съм сигурен, че всички си дават сметка за това.“ „Повечето руски компании разбират, че доброто корпоративно управление повишава стойността, но поради самия размер на руската индустрия множество компании са под силното влияние на държавата. Акциите на минната компания „Мехел“ паднаха почти наполовина, когато бившият президент Путин заяви, че не харесва мениджмънта й. С подобен тип непредсказуемост се сблъскват инвеститорите в Русия“, обяснява О'Съливан. По случая с ТНК-БП той казва: „Борят се различни интереси. Акционерите на „Бритиш петролиум“ спечелиха изключително много от сделката, но, изглежда, ще получат по-малко от бъдещите ползи от джойнт венчъра и по-голяма част от парите ще останат в Русия.“ Въпреки че Владимир Путин бе избран за президент преди осем години, хората обърнаха взор на изток едва след появата на Роман Абрамович в лондонския социален живот преди четири години, когато купи футболния клуб „Челси“. В годините под управлението на президента Борис Елцин промяната в Русия протичаше хаотично и страната бе възприемана като бедствена зона. Сделката с „Челси“ бе първият знак, че Русия е възвърнала статута си на световна сила. Трудно може да се вярва на историята за това как олигарсите са се сдобили с парите си. По време на перестройката в качеството си на бивши комунисти голяма част от тях получили разрешение да създадат кооперации, които по-късно се превърнали в доходоносни търговски предприятия. През 1992 г. правителството проведе масова приватизация, в която работниците получиха акции на предприятията, в които работеха и ваучери, които им позволяваха да търгуват с тях. В този тежък икономически период и при липсата на познание сред обикновените хора за механизмите на капитализма олигарсите лесно убедили голяма част от работниците да продадат ваучерите си за суми, които от днешна гледна точка изглеждат абсурдно малки. Ако съдим по издадените до 1994 г. общо 140 млн. ваучера, целият руски индустриален сектор е бил продаден за едва $12 млрд. Безумието става пълно през 1995 г., когато правителството на Елцин се обръща към новобогаташите с искане за заеми. Когато правителството фалира, олигарсите отново излизат на чисто, сдобивайки се с активи в минното дело и петрола. Това им осигури изгодните позиции, които и в момента им носят печалби от бума на петрола и суровините. По време на британската индустриална революция семействата са натрупвали богатството си с поколения. Олигарсите постигнаха това за по-малко от десет години. Въпреки че броят на компаниите от бившия Съветски съюз, които са листнати на Лондонската фондова борса, стигна 100 (три то тях са в индекса FTSE100), много малка част от тях потърсиха пълно листване. Скоро това може да се промени. Алуминиевият гигант „Русал“, контролиран от Олег Дерипаска, ясно демонстрира желанието си да потърси пълно листване в Лондон. Крайната амбиция на компанията е да влезе в индекса на доходните предприятия. Президентът Дмитрий Медведев увери, че руското правителство няма да тормози бизнеса в страната. Но Алишер Усманов, който изгради състоянието си чрез инвестиране в непублични дружества и официално не е считан за олигарх, си е взел поука и вече влага предимно в чужбина. Той инвестира част от състоянието си в закупуването на 24% дял от футболния клуб „Арсенал“ и пръсна десетки милиони лири за имоти във Великобритания. Освен това Усманов прави вложения и в австралийския сектор за полезни изкопаеми. Руският милиардер, чието богатство се оценява на повече от $20 млрд., дори планира да купи „Казахмис“ , листваната в Лондон минна компания. Това може да катапултира собствения му руски минен гигант „Металоинвест“ в индекса FTSE100. Усманов има влиятелни приятели. Смята се, че е близък с Медведев, освен това има близки отношения с Дерипаска, който с богатство от $28 млрд. в момента оглавява списъка на „Форбс“ за най-богатите руснаци и е женен за роднина на Елцин. Дерипаска купи „Ел Ди Ви“ , базирания в Бирмингам производител на фургони, като досега е вложил в него около £50 млн.