Черно бъдеще за Лейбъристката партия
И партиите умират. Малко след изборите в Източен Глазгоу се заговори, че това може да се случи и с Лейбъристката партия. За някого това може да е много обезпокоително, за другиго - повод за преждевременно тържествуване, зависи от гледната точка.
Но проблемите на партията днес са от такова естество, а силите, срещу които тя се бори, са толкова широко разгърнати, че е възможно Гордън Браун да завлече партията си до дълбини, от които тя безуспешно ще се мъчи да изплува.
В. "Дейли телеграф"
И партиите умират. Малко след изборите в Източен Глазгоу се заговори, че това може да се случи и с Лейбъристката партия. За някого това може да е много обезпокоително, за другиго - повод за преждевременно тържествуване, зависи от гледната точка.
Но проблемите на партията днес са от такова естество, а силите, срещу които тя се бори, са толкова широко разгърнати, че е възможно Гордън Браун да завлече партията си до дълбини, от които тя безуспешно ще се мъчи да изплува. И преди са предсказвали, че идва краят на Лейбъристката партия, но предсказанията се оказаха погрешни. Раждането и краткото издигане на Социалдемократическата партия /СДП/ в началото на 80-те години се основаваха на тезата, че Лейбъристката партия ще загине и че лявата прогресивна политика във Великобритания ще трябва да бъде поета от приятните и разумни социалдемократи, любители на италианската кухня и каращи „Волво“.
Това не стана и поколението на Тони Блеър стигна до извода, че въпреки всичките си недостатъци Лейбъристката партия е единственият сериозен вариант, ако левицата иска да бъде на власт. Блеър възприе аспирациите на СДП и ги претопи във внушителната организационна система на лейбъристкото движение. Резултатът бе смазваща изборна победа. За повече от десет години торите сякаш бяха отхвърлени в небитието.
Леки рокади
Загубата в Източен Глазгоу предизвика паника в редиците на лейбъристите и въпроси доколко Гордън Браун е подходящ за най-високия пост. Тази загриженост може да доведе до отстраняването му преди партийния конгрес през септември или непосредствено след него. По-трезвомислещите сред министрите и съветниците определят шансовете му да оцелее 50 на 50 - никак не е добре, ако става дума за болен приятел или близък. Положението на Браун е ужасяващо.
За да оцелее, Браун вероятно ще опита в началото на септември да направи леки рокади в правителството, ще отправи няколко политически предложения и ще се моли речта му на конгреса да надмине очакванията. Дали ще бъде помилван, или хвърлен на лъвовете, ще зависи по-скоро от парламентаристите лейбъристи, а не от парализирания от нерешителност кабинет.
Ако премиерът бъде отстранен, Алън Джонсън е най-вероятният му приемник: той тревожи торите и ще бъде интересен съперник на Дейвид Камерън в предизборната кампания. Но който и да е - било то Джонсън или външният министър Дейвид Милибанд, ръководството на лейбъристите може да спаси нещо от корабокруширалата партия. Резултатът от Източен Глазгоу е предупреждение, което е много по-важно от краткосрочните тревоги кой ще тегли впряга. Какво ще се стане с партията сега, когато връзките в Обединеното кралство се разхлабват и лейбъристите губят контрол в традиционните си електорални крепости?
Лейбъристите ще съжаляват за грешката, която направиха, когато имаха най-много власт. Партията и най-вече Браун не се вслушаха в прогнозите, че загуба на електорална подкрепа в Шотландия и Уелс ще даде на националистите платформа, от която да управляват двата народа и да спечелят достатъчно доверие.
Застрашени в най-големите градове на Англия, губещи в Лондон, безсилни в Шотландия, поделящи властта си с националистите в Уелс, пометени на юг, подгонени в северозападните райони, под обстрел в западните централни графства на Англия, компрометирани и с разпадащо се членство - какво ще стане с лейбъристите?
Ето така умират партиите, ако не внимават. Измирането никога не е резултат само от едно събитие. То става бавно, с десетилетия. Група, чиито лидери и политика някога са изглеждали като "постоянен елемент от пейзажа", постепенно губи очертанията си, докато в един момент наистина никой не мисли, че си заслужава да им обръща внимание.