Юлиана Николова, директор на Европейския институт Анализът на двата доклада на Европейската комисия за България показва, че разликата между тях не е чак толкова сериозна, колкото се говореше от политиците ни. Има някои добавени изречения в окончателния вариант, които казват, че комисията приветства започналата реформа в МВР. Изчистени са думите „ендемична корупция“, която означава хронифицирана корупция, в сферите на здравеопазването и образованието. В доклада е останало просто „корупция“. Но според мен, след като говорим за тази корупция в продължение на десетилетие е ясно, че тя е ендемична, каквото е първото становище на ЕК. Изчезнало е и нещо, което според мен прави лоша услуга на държавата ни, а именно – че България трябва да се „прочисти“ от корупцията - станало е „реформира“. Ние вече 18 г. се реформираме. Започваме реформа след реформа и нито една не сме довършили докрай. От реформи за съжаление го докарахме до това, че трябва да „се прочистваме“ от корупция. Ако бях представител на българската администрация сигурно много щях да се боря тези „неприятни“ изречения от доклада да изчезнат. Сигурно щях да го отчитам като голям успех. От друга страна обаче, публикуването им или не, не променя ситуацията. Има и още нещо много важно – след изречението, че „държавите-членки са фрустрирани от липсата на напредък“, е изчезнало изречението, че те „оттеглят експертите си и се въздържат от предоставяне на експерти на България“. Ако българската администрация е успяла наистина да убеди страните-членки да върнат експертите си и те желаят отново да ни оказват съдействие, това ще е първи знак, че българското правителство прави нещо по този доклад. В доклада за фондовете също има някои промени. Аз следя докладите от 1997 г. Тогава докладът се казваше становище на комисията. Впечатлена съм, че за първи път оттогава насам, в последния доклад няма думата България да „продължи“ реформите. Тази дума я няма. Има думата „интензифицира“, каквото и да се крие зад нея. Именно това ме навежда на мисълта, че трябва да започнем отначало. Не че България не е започнала, но не е завършила нито една от започнатите реформи досега, и това е проблемът. Започнатите някога промени са доведени до батак, ако мога така да се изразя. В доклада през 1997 г. се казваше „аплодираме“ направеното в сферата на защитата на интелектуалната собственост и борбата със CD-пиратството. „Аплодирам“! Много ми се иска и сега някой да ни аплодира, че вървим в правилната посока. Но уви... Имаме и сериозен проблем с липсата на административен капацитет. За да изградиш администрация, трябва да имаш политическа воля. Администрацията е обвинявана в допускане на политическа намеса при вземането на решения, но нека сме честни – кой обикновен служител няма да направи това, което му казва шефът му?! Във всички комисии по обществените поръчки, при които се харчат пари по ФАР и по структурните фондове, участват членове на политическите кабинети на министрите и политическите лица. Това, което Европейската комисия отчита в доклада като положително, е затварянето на безмитните магазини от 1 юли. В междинния доклад през февруари т.г. пишеше, че те са източник на корупция. Положително бе и назначаването на вицепремиер по фондовете, който ще поеме отговорността за работата с ОЛАФ. От там провериха вече всичко и затова не очаквам да има други скандали, но сега най-наложителното, което можем да направим, е приемането на закона за конфликта на интереси. В ЕС го считат за добра стъпка, но има и много недостатъци, които трябва да бъдат коригирани. Очаквам и много сериозни промени и подобрения при обществените поръчки. Те трябва да се организират и контролират по-добре. В доклада се казва, че България „трябва да прочисти администрацията си“ и така политиката на ЕС да достигне до гражданите й, а не „чрез корумпирани чиновници да изтича към престъпни групи“. Всичко е казано доста просто – има корупция. И то корупция по високите етажи на властта, която е свързана с организираната престъпност. Това е сигнал, че реформите в България са доникъде и може би трябва да започнем отново.